Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Червеят на безпокойството продължаваше да го гложди. Ръцете му неволно отново се впиха в пергамента. Крехката кожа изпращя и късчета рядка позлата се отлюспиха и полепнаха по потните му длани.
— Няма да се почувстваш сигурен, докато не седнеш на златния трон, господарю — обобщи Чумака делово. — Когато жреците на Двайсетте бога се преклонят в нозете ти и те удостоят с правото на наследството, когато всички опрат чела в земята, за да те приветстват като своята Небесна светлина, едва тогава нервите ти ще престанат да крещят.
Джиро го чу, но не откъсна погледа си от пътя напред, пътя към Свещения град. Според всякаква логика пътят към окончателната му победа бе открит. Събранието нямаше да го възпре, след като Мара умреше. Всъщност трябваше да подкрепят каузата му, макар и само за да се избегне хаосът и безвластието, които опустошаваха мира в държавата, след като Лойава беше убил Ичиндар. Никой не подозираше, че самият Джиро стои зад това. Заговорът бе осъществен тайно и след години грижливо обмисляне. Вината не можеше да бъде проследена извън Омечан и дори изтезания не можеха да изтръгнат истината. След като военачалничеството бе обещано на техния род, разкриването му нямаше да е в техен интерес.
Джиро не изпитваше прекомерна скръб, че армията, завещана му с мантията на Анасати, трябва по необходимост да се самоунищожи, за да задържи на място воините на Мара и да обърне гнева на Събранието срещу нея. Смъртта им щеше да е чест, след като щеше да извиси техния лорд над всички в империята. Духовете им щяха да бъдат посрещнати триумфално в залите на Червения бог, след като враговете на Джиро бъдеха принудени да признаят превъзходството му.
Първият, който щеше да се просне пред имперския трон, беше Хопара от Ксакатекас. Това жалко парвеню се беше лепнало за полите на Мара от самото начало, а месещата му се във всичко майка не бе направила нищо! Въпреки цялото й прословуто разбиране за мъжка доблест Исашани така й не беше окуражила първородния си да действа сам, както подобава на един мъж. Заради вдовстващата лейди и глезеното й синче не един заговор, целящ да опозори Акома, се беше провалил! Джиро се изпоти, щом си спомни колко пъти Хопара беше влиял на стария Фрасай от Тонмаргу дотолкова, че той бе поддържал интересите на покойния император над тези на собствения си клан Йонани!
Гневът му се разпали, докато изреждаше в ума си списъка от оскърбления. За него снизхождението беше слабост. Не беше човек, който да забрави кой е попречил на плановете му.
Намръщи се, докато обмисляше кой от враговете си ще унизи след това. Ако магьосниците проявяха великодушие в наказанието си за неподчинението на Мара, Хокану също можеше да оцелее, за да целуне пода пред подиума на златния трон.
Потисна кикота си. Неоспоримата власт, която поддръжниците на Мара се бяха потрудили да дадат в ръцете на Ичиндар, щеше да се падне на него, Анасати, като наследство! Щеше добре да борави с това всемогъщество, о, да. Щеше да възстанови Висшия съвет и Военачалничеството, а след това щеше да оглави всичко, включително и храмовете, в безпрецедентно върховенство. Властта му щеше да е богоподобна и нямаше да има жена, родена в империята, която да не се просне пред неговия блясък. Можеше да вкарва в ложето си които девици пожелае и никоя нямаше да откаже благоволението му! Това, че Мара от Акома го бе отхвърлила, никога повече нямаше да има значение, защото родът й щеше да е прах. Той, Джиро, деветдесет и вторият император, щеше да бъде запомнен като човека, опозорил и унищожил Слуга на империята. Делата му щяха да се възвисят като монумент в очите на боговете: безпрецедентният, съвършен преврат в Играта на Съвета.
Чу се вик и Джиро се сепна. Пергаментите се разсипаха около краката му.
— Какво става? — попита рязко и едва сега видя, че Чумака не е до носилката.
Този човек се държеше дразнещо независимо. Джиро кипна, щом видя побелялата глава на Първия си съветник до шлема с пера на Боен водач Омело.
Ядът на Джиро се стопи, щом долови тревогата на лицето на офицера.
— Какво става? — попита по-високо.
Омело закрачи към носилката. Светлоокият Чумака го последва.
— Милорд — докладва Омело. — Един от съгледвачите ни е бил прострелян, докато е тичал към нас. Някой го е убил, за да му затвори устата. Стрелата е небелязана. Ще е разумно да престроим воините си в по-стегнат строй.