Произход на политическия ред [bg]

Идеите по отношение на легитимността се развиват по своя собствена логика, но те се влияят също така от икономическото, политическото и социалното развитие. Историята на XX в. щеше да изглежда доста по–различно без съчиненията на един неизвестен драскач в Британската библиотека – Карл Маркс, който систематизира критика на ранния капитализъм. По подобен начин през 1989 г. комунизмът рухва най–вече защото малцина вече вярват в основополагащите идеи на марксизма–ленинизма.

И обратно – развитието на икономиката и политиката влияят на идеите, които хората смятат за легитимни. Правата на човека се струват по–правдоподобни на французите благодарение на промените, настъпили в класовата структура на френското общество, и по–големите очаквания на новите средни класи в края нa XVIII в. Разтърсващите финансови кризи и икономически трудности през 1929–1931 г. подкопават легитимността на някои капиталистически институции и водят до установяване на по–голям държавен контрол над икономиката. Последвалото развитие на големи социални държави, както и икономическата стагнация и инфлация, които те пораждат, проправят път на консервативните революции на Рейгън и Тачър през 80–те години на XX в. По подобен начин провалът на социализма да изпълни обещанията си за модернизация и равенство води до неговото дискредитиране в съзнанието на много хора по времето на комунизма.

Икономическият растеж може също така да осигури легитимност на правителствата, които го осъществяват. По тази причина много бързо развиващи се държави в Източна Азия като Сингапур и Малайзия получават обществена подкрепа въпреки липсата на либерална демокрация. И обратното – влошаването на икономическия растеж в резултат на икономически кризи или лошо управление може да бъде дестабилизиращо, както по отношение на диктатурата в Индонезия след финансовата криза през 1997–1998 г.

Легитимността се основава също така на разпределението на печалбите от растежа. Растеж, от който се възползва малобройна олигархия от високите етажи на обществото, без да бъде широко споделен, често мобилизира социални групи срещу политическата система. Тъкмо това се случва в Мексико по време на диктатурата на Порфирио Диас, който управлява страната от 1876 до 1880 г. и от 1884 до 1911 г.

Националният доход през този период нараства бързо, но от имуществени права се ползва само богатият елит, което подготвя почвата за мексиканската революция от 1910 г. и продължителната гражданска война и нестабилност, когато онеправданите слоеве на обществото водят борба за своя дял от националния доход. В по–ново време легитимността на демократичните системи във Венесуела и Боливия е подложена на изпитание от популистки лидери, чиято политическа база са бедни и маргинализирани групи.