Братя

– Да, има. Защото много ме изненада. Беше неделя вечер и татко винаги ходеше в „Мъжкия клуб“. Така оставах сама вкъщи. Като всички мъже Пол не пропускаше да се възползва от това.

Жената кимна важно, сякаш е поставила Ивън на място, както всъщност си беше. Зад нея Тим погледна Ивън със сините си очи.

– Пол каза ли защо ще се виждат? – поде отново той.

– Мога само да гадая. Мисля, че искаше да говори с Кас за Дита. Двамата се караха заради нея поне веднъж седмично. Опасяваше се, че брат му ще се ожени за нея и така ще разбие семейството.

Ивън се замисли за детайлите. Нещата не изглеждаха толкова зле, колкото се беше опасявала. Може би Пол се беше срещнал с Кас на крайбрежната и бе измислил някакъв план. Но единият от тях, а може би и двамата, си беше тръгнал след това, за да убие Дита.

– Не искам да си мислите, че съм на страната на Пол – продължи Джорджия. – Не съм. Той се отнесе с мен като подлец. Нали знаете как казват някои жени:

„Отне най-хубавите години от живота ми.“ И той наистина ми ги отне. След като завърши право, аз се оказах кварталното момиче, което не беше достойно за него. А в онези години имах десетки обожатели. Как само изглеждах! Все още ми е болно. Но ще бъда честна. Винаги гласувам за него. Сигурно и този път ще го направя.

Тя се вгледа за момент в ръцете си, сякаш върху тях можеше да прочете смисъла на това, което току-що каза.

Човек може да бъде заслепен от любов и никога да не се съвземе, даде си сметка Ивън. Най-силното влюбване в нейния живот бе преди близо десет години, в Дорийн. Преживяха шест прекрасни месеца заедно, преди на Дорийн да ѝ открият рак, и още година и половина, в която Ивън се опитваше да облекчи страданията ѝ. Смъртта на приятелката ѝ я сломи, отчасти защото нормалните им отношения не бяха продължили достатъчно дълго, за да проличи как би могла да се развие връзката им. Ивън се чудеше дали и тя като Джорджия не е успяла да се отърси от мъката по непостигнатото щастие. Хората не смятаха, че любовта е в състояние да провали нечий живот. Но може би беше. Това бе ново хрумване за нея и тя се почувства като затисната под самото бреме на тази идея.

– Да се върнем на пикника – каза Тим. – Има ли нещо по-специално, свързано с Пол, което се е запечатало в спомените ти от онзи ден?

– Спомням си, че се блъсна в София Михалис. От начина, по който говореха, усетих, че става нещо. Когато скъса с мен, обясни, че било заради обвиненията срещу Кас. Каза, че бил твърде объркан от случващото се. Обаче само след шест месеца се ожени за София. Тогава не изглеждаше объркан.

– Спомняш ли си нещо, случило се между него и Дита?

Тя тръсна глава, но не стана ясно дали не си спомня, или просто е твърде разсеяна от мисълта за Пол и София.

– Според един от полицаите, които са те разпитвали, си казала, че Пол е говорил за кратко с Дита.