Императрицата на слънцето

Нещото повтори откъса от птичата песен.

— Опитваш се да ми говориш ли? — попита Еверет.

Гребенът на създанието отново се наежи. Въздухът около черепа му заблещука: същият ореол, който се бе появил около главата на карнозавъра, сега се появи зад главата на това създание като корона от живо злато.

— Еверет, когато ти кажа, се претърколи настрани. Хванал съм го на мушка — извика Шарки.

С крайчеца на окото си Еверет виждаше, че Шарки е насочил пушката си. В същия миг и създанието го забеляза. То посочи. Златистата аура потрепна, нещо блесна в светлината и Шарки се оказа пред двайсетсантиметрово острие, увиснало във въздуха пред гърлото му.

— Добре — произнесе той, но не свали пушката.

Създанието рязко насочи вниманието си към Еверет.

Изпя няколко поредици от вибриращи ноти.

— Казвам се Еверет Синг, от Земя 10 — произнесе Еверет.

Създанието подсвирна фраза, която можеше и да е думите на Еверет, но изпълнени на флейта, избълбука ниско и отново мигна с прозрачните си клепачи. Външните зони на златния ореол се разплетоха, протекоха по ръката на създанието и оформиха въртящ се пръстен пред лицето на момчето.

— Какво, по…? — изкрещя Шарки.

Създанието подметна към него един от дългите си тънки пръсти. Увисналото острие на ножа се премести с част от сантиметъра. През малката резка, която направи на гърлото на Шарки, се процеди кръв.

— Всичко е наред — повика Еверет. — То е… мисля, че е… Еха!

— Добре ли си, Еверет?

В главата си чуваше гласове. Гласове, които бяха един глас. Неговият глас. Еверет на четиринайсет години; Еверет като прохождащо дете, което казва първата си дума — Тотнъм, твърдеше баща му, макар че майка му твърдеше, че в действителност е казал „Теди има око“; Еверет като развълнувано деветгодишно момче, след като е посетил шоу в Лондонския планетариум; Еверет — умното хлапе, което винаги дава правилен отговор в шести клас; Еверет, докато говори палари; няколкото думи на пенджабски в речника на Еверет. Хиляда гласа, които говореха едновременно, като един. Създанието вдигна друг пръст и златният ореол се отдалечи от лицето на Еверет, протече по пръста, нагоре по дългата ръка, и се присъедини към бавно въртящото се хало зад главата му. Еверет си помисли, че създанието прилича на Ганеш или Шива Натараджа, с техните ореоли, които горяха като златни пламъци.