Признаци на живот [bg]

— Изпитвам нужда да си почина от всичко това — каза раздразнително той. — Колко пъти съм ти напомнял, че тези инвитро глупости ме подлудяват. Ако не е едно, ще е друго, а сега пък тези тъпи психоконсултации.

— Не са тъпи! — отвърна рязко Мариса.

— Ето, започваш отново. В последно време не можем да поговорим, без да излезеш от релси.

Вън от колата те втренчиха остри погледи един в друг.

— Хайде да ядем! — смени той изведнъж темата.

Тя го последва ядосана в ресторанта.

Ресторантът „Китайска перла“ се ръководеше от семейство, придвижило се наскоро от китайския квартал към предградията на Бостън. Подредбата на ресторанта бе типична: двайсетина маси с пластмасови покривки с по два червени дракона. В този късен вечерен час само четири-пет от масите бяха заети.

Мариса седна на стол, обърнат към улицата. Чувстваше се ужасно. Внезапно престана да усеща какъвто и да е глад.

— Добър вечер — поздрави ги келнерът, като им даде менюто.

Мариса хвърли поглед към китаеца, поемайки листа.

Робърт я попита би ли пила с него някакъв аперитив. Още преди да успее да отговори, тя усети студена пот да покрива цялото й тяло. Светкавично мисълта й я бе отнесла обратно в клиниката, когато й вземаха материал за биопсията. Картината пред очите й бе поразяващо жива, сякаш отново лежеше там, върху гинекологичния стол.

— Махнете го оттук! — закрещя тя, скочи и захвърли листа с менюто. — Не му позволявайте да ме докосне! — продължи да вика, объркана в реалност и видения.

Тя виждаше лицето на доктор Карпентър да се подава между покритите й с чаршаф крака, превърнато в лице на демон. Очите му не бяха вече сини, а черни като оникс и разкривени.

— Мариса! — извика Робърт, обхванат от смесени чувства на загриженост, шок и смущение. Останалите посетители се бяха вкаменили, насочили погледи към Мариса. Робърт се изправи и протегна ръце към нея.

— Не ме докосвай! — изпищя тя, като блъсна ръката му, завъртя се на токовете си и излетя от ресторанта, удряйки с трясък вратата.

Робърт се завтече след нея. Настигна я пред ресторанта, обви ръце около раменете й и я раздруса здраво.

— Какво става с теб, Мариса? — запита той.

Тя запремига, сякаш излизаше от транс.

— Мариса, какво се е случило? Кажи ми!

— Не зная какво стана — отвърна отпаднала тя. — Внезапно се оказах в клиниката, за да ми правят биопсия. Нещо щракна в главата ми и отключи отвратителното ми преживяване под действието на кетамина.

Тя погледна към ресторанта. Хората бяха струпани на прозореца да я гледат. Почувства се глупава, объркана и уплашена.

— Хайде — обгърна я Робърт с ръка, — да се махаме.

Той я поведе към колата. Мислите й препускаха обратно, мъчейки се да намерят някакъв отговор. Никога не бе губила контрол до такава степен. Какво става с нея? Полудява ли?