Конан пирата [bg]

Представляваше кух конус от злато. Беше покрита с хиляди бели и червени скъпоценни камъни. Конан предположи, че са изрязани и обработени диаманти.

Беше с форма на навита на кълбо змия. От задната страна се издигаше шията на змията и се извиваше над короната, а ужасната й уста попадаше над веждите на онзи, който я носи. Стойността на хилядите скъпоценни камъни не можеше да се изчисли, така че в края на краищата пътуването до Безименния остров не беше напразно.

Развълнуван рев изтръгна пирата от тъжните му мисли:

— В името на гърдите на Фрига и огнения член на Шейтан!

Конан се усмихна, познал гласа на Зигурд. Миг по-късно червенобрадото лице, пламнало от възбуда, нахлу в каютата. Преди натрапникът да успее да отвори уста, Конан знаеше причината. До ушите му достигна шума от опъването на платна и чу песента на вятъра в такелажа. Кабината се наклони. Най-после се появи вятър.

И то какъв силен вятър! „Уастрел“ летеше по вълните.

Когато вятърът отслабна те хвърлиха котва в един залив на континента. Конан не знаеше къде точно се намира, защото по време на пътуването плътен облак закриваше слънцето и луната. Знаеше само, че през цялото време бяха държали курс на изток.

От вида на джунглата край брега разбра, че са на юг от пасищата на Шем. Но дали бяха акостирали в Стигия или в кралство Куш, или в малко познатите черни страни още по̀ на юг, предстоеше да се разбере.

— Несигурно място, капитане — промърмори помощник-капитанът Зелтран. — Къде може да се намираме?

— Един дявол знае, а него не го е грижа — изсумтя Конан. — Главното е да намерим вода. Бъчвите са почти празни. Останала е само тиня. Подготви ми една група за слизане! И да вземат варели! Бързо!

Зелтран припна към главната палуба, за да събере всички моряци. Когато групата тръгна към баркасата Зелтран хвърли смръщен поглед към бреговата линия и измърмори. Ванриецът беше препасал през гърдите си огромен кожен ремък.

— Какво е това, човече? — попита Конан.

Зигурд вдигна рамене.

— Може би нищо, капитане, но тази страна изглежда необикновена, като бреговете на Куш.

— И какво от това? Ако сме плавали на изток трябва да сме достигнали до Куш.

— Ако е така, тези земи не са безопасно пристанище за честни моряци. Тези черни дяволи с удоволствие ще ни изядат. А се разказват и истории за народ от жени-бойци, които са по-люти в бой дори от мъже.

Конан погледна към баркасата, която се движеше към брега.

— Може и така да е, но ние трябва да вземем вода, а и храната ни не е много. Когато напълним складовете си, ще се отправим на север към Кордава.