Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Какво става тук, воине? - осведоми се вълшебникът с ле-деностуден глас и огледа присъстващите с присвити, безцветни оченца.

- Явихме се по сигнал! - юнашки рапортува стражът и се изпъчи, колкото успя. - Сигнал за непозволена магия! Ето тук, в тази стаичка.

- А тая... това... хм... същество къде се намираше в момента на престъплението?

- В споменатата стаичка, магистър Ондуласт, Ваше вълшебничество! -изрева с цялата си сила стражът, чинно облещил очи.

- Така... хм... Значи всичко е ясно. - Погнусен, чародеят побърза да влезе, за да се отдалечи от вонята. Източникът й бе най-близо стоящият до него воин, който усърдно притискаше устата си с длан, обаче - естествено - не можеше да възпре резкия мирис на чесън.

Ондуласт престъпи през прага и спря близо до треперещия вече без преструвки Сидри. Магьосникът бе нисък, слаб, прегърбен, на средна възраст, с болезнено бледо, премрежено от бръчки лице. Тънкият му гърбав нос и двете дълбоки линии от носа до краищата на устните придаваха на Ондуласт хищен и мнителен вид. Изглеждаше така, сякаш непрекъснато нещо надушва или напипва - или измяна, или плячка. Въпреки злобните приказки по негов адрес обаче той нито веднъж не бе обвиняван от чародеите на Първия ред, магистрите и майсторите в незачитане или нарушаване на орденския кодекс. А възможности имаше предостатъчно.

- Такааа... - неопределено разтегна чародеят. - Е, да започваме. Призна ли си вече престъпникът? - обърна се той към стража.

- Никак не, магистър, Ваше вълшебничество, не се е признал - с мъка в гласа отговори стражът.

- Лошо работите - Ондуласт стисна устни. - Лошо. За всичко това ще бъде представен доклад.

- Виноват, магистър... Не ме погубвайте... Вкъщи имам жена, малки дечица... Смилете се... Не ми отнемайте живота... -якият като бик страж почти ридаеше на глас.

- Ще видим - процеди магьосникът. - А какво правят тук външни лица? Защо не са отстранени? Определено е невъзможно да се работи в такава обстановка!

Под „външни" той явно имаше предвид Волните.

- Най-покорно моля за прошка достопочтения магистър - изпя Тави със сладко гласче, - но аз и моят брат пътувахме за Хвалин в един керван заедно с господин Сидри и затова...

- Вие навярно вече имате налице потвърждение за вашето имперско гражданство, също както и списък с отпуснатите ви предимства и привилегии? - осведоми се сухо Ондуласт, без да поглежда девойката и кой знае защо се сгуши в наметалото си.

- Виждате ли, почтени господин магистър, ние току-що пристигнахме в града и поради тази причина...

- Следователно, на този етап вие сте поднадзорен елемент без право на глас в гражданските и военни работи на Империята - отсече чародеят. -Старши страж! Разпоредете се...

- О, няма нужда, ние тъкмо тръгвахме! - обяви със същото гласче Тави. Сидри й метна един пълен с отчаяние поглед, но тя му обърна гръб.