Свещеният меч [bg]

— В средата на февруари. Продуцентите още спорят за заглавието.

— „Християнството днес“ звучи тъкмо на място — отбеляза Микаела. — Ти какво мислиш? — обърна се тя към Бен.

Преди Бен да успее да отговори, в салона проблесна ярка светкавица. Една жена от клуба по бадминтон — същата кльощава дама с фалшив тен и наниз от перли на шията, която бе оглеждала похотливо Саймън — се бе изправила и снимаше приятелките си.

— Усмихнете се! — извика кокетно тя.

— О, само това не! — измърмори Микаела, когато жената се отдели от групата и се насочи към тях. — Идва насам. Здравей, Петра!

Очите на Петра Норингтън блестяха от вълнение. Тя се спря до масата им и седна до Саймън. Бен забеляза как лицето на Микаела помръква.

— Страхотна рокля, Микаела! — изчурулика Петра, без да отделя вниманието си от съпруга й, и дискретно огледа Бен.

Той извърна лице и се усмихна на себе си.

— Благодаря — заяви хладно Микаела и представи Бен като техен стар приятел.

Очите на Петра продължаваха да искрят.

— А къде е хубавият ви син? Ще си идва ли за Коледа, дяволчето?

— В Корнуол, със своя приятел Роби — обясни Микаела.

— О! — възкликна презрително Петра. — Там бил значи!

Саймън погледна Микаела и повдигна вежди.

— Аз пък си мислех, че ще си дойде направо у дома от Нова Зеландия.

— Казах ти, че има други планове, скъпи! — напомни му търпеливо Микаела.

— Корнуол? Значи е в онази полусрутена стара ферма? Какво търси на това място?

— Да не преувеличаваме — заяви Микаела. — Малко е занемарена, наистина, но пък той обожава да ходи там с приятелите си.

Саймън изпъшка разочаровано.

— Може ли да ви направя една снимка? — намеси се Петра и размаха фотоапарата си, сякаш беше пистолет. — За коледния албум на клуба.

— Щом настояваш — отвърна хладно Микаела.

Бен също не беше във възторг.

— Усмихнете се! — извика Петра и светкавицата й блесна.

Тя погледна часовника си, намръщи се и се извини, че трябва да се прибира заради някой си Били. Последва кратко сбогуване и размяна на любезности от сорта на „Приятно ми беше“ и „Весела Коледа, ако не се видим дотогава“. Петра изпрати въздушни целувки на дамите от клуба и изтича навън към чисто новото си лъскаво волво.

— Е, май е време и ние да се ориентираме към къщи — каза Саймън и поиска сметката.

— Аз черпя — намеси се Бен и извади портфейла си.

— В никакъв случай!

— Това е най-малкото, с което мога да ви се отблагодаря за гостоприемството.

Двамата още спореха кой да плати, когато отвън се чу стържещ звук от огъване на ламарина.

— А така! — възкликна Микаела, като надникна през прозореца. — Петра току-що си удари колата. Пада й се на тая тъпа кучка.