Лотарията [The Winner - bg]

Сякаш усетил, че го наблюдават, здравенякът отново се разшава бавно. Без да го чака да се съвземе напълно, мъжът се наведе, хвана ножа с кърпа и го заби няколко пъти в жертвата си. Умиращият зарови пръсти в килима, сякаш искаше да се вкопчи в живота. След няколко мига тялото му се разтресе и пръстите се отпуснаха. Лицето му, обърнато настрани, бе втренчило едното си безжизнено око в убиеца.

После мъжът се надвеси над Дуейн, за да провери дали гръдният му кош не се движи. За да е сигурен, че Дуейн Харви ще прави компания на дебелака в отвъдното, нанесе и на него няколко точно премерени удара с ножа, след което хвърли оръжието на килима.

След още няколко секунди излезе, заобиколи караваната и се шмугна в гората отзад. Колата му бе паркирана край рядко използван черен път, виещ се в гъстата гора. Бе криволичещ и неравен, но щеше да го изведе на главния път съвсем навреме, за да осъществи същинската си задача: следенето на Лу Ан Тайлър. Щом се качи в колата, телефонът вътре зазвъня. Той го вдигна.

— Задълженията ти приключиха — уведоми го Джаксън. — Преследването официално се отменя. Другата половина от заплащането ти ще ти бъде изпратена по обичайния начин. Благодаря ти за работата и ще те имам предвид в бъдеще.

Антъни Романело здраво стисна слушалката. Поколеба се дали да каже на Джаксън за двата трупа в караваната, но се отказа. Може би бе попаднал на нещо действително интересно.

— Видях малката да тръгва оттук пеша. Не ми се стори, че има средства да стигне далеч — съобщи Романело.

— Според мен парите ще са най-малката й грижа — засмя се Джаксън. Връзката бе прекъсната.