Битка в океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Байкушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битка в океана». Краткое содержание книги:
Каменна глава, който никога не изневеряваше на здравото си чувство за хумор, каза:
— Малки Флок, няма ли тук един ветеринарен лекар, който да превърже раните на бедната сива мечка? Тя ще умре скоро от кръвоизлив.
— Да я оставим да умре, ще изядем нейните бутове без никакъв риск.
Едва бяха произнесени тези думи и от долната част на кораба долетя страшен рев и изведнъж на кувертата излязоха много диви зверове, които се бутаха и ръмжаха.
— Кълна се в камбаните на света! — извика Каменна глава. — Загубени сме!
XIII. Изтреблението
Как бяха излезли всички тези животни? Най-напред мечката бе разкъсала своите вериги, благодарение на силата си. Бяха я последвали ягуарът и кугуарът. Кой знае? Важното е, че на кораба без мачта се намираха заедно три или четири ягуара, една черна мечка, три кугуара и повече от половин дузина сиви вълци. Едва бяха излезли на кувертата тези животни и се пръснаха в различни посоки, ревейки ужасно. Скоро обаче мирисът на прясна и топла кръв привлече вниманието им и всички се спуснаха към мястото, където сивата мечка агонизираше.
— Отваряйте си очите! — каза Каменна глава. — Ще последва сцена, която малко хора могат да си представят.
— Ще изядат бедната сива мечка и после е наш ред, така ли? — запита малкият Флок.
— Те не биха се задоволили и с това, но ще видим. Щом като изолирахме наблюдателницата от всичко, не би трябвало да се страхуваме от никой друг, освен от черната мечка, която е добър катерач, но за нея ще бъдат първите куршуми, в случай че успее да се изкачи по наблюдателницата.
— Да стреляме, патре — предложи Хулбрик.
— Добре, щом не искаш да почакаш, то мери се в черната мечка, която е най-опасна.
— Аз съм добър мерач.
И наистина Хулбрик, като всички германци, беше добър стрелец. Той коленичи в наблюдателницата, мери се дълго и най-после гръмна.
Черната мечка, която беше се обърнала с гръб към стрелеца и дояждаше бисквитите от една касетка, беше сразена право в гръбначния стълб. Нещастната черна мечка не беше по-щастлива от своята сестра. Изправи се на задните си крака и въртейки отчаяно глава, нададе последен рев и се сгромоляса на пода. Ягуарите, кугуарите и вълците се нахвърлиха веднага върху нея и я разкъсаха на парчета.
— Какво ще кажеш, патре, за немските стрелци?! — запита Хулбрик.
— Кълна се във всички камбани на света, че вие сте много добри стрелци, но и бретонците не ви отстъпват, въпреки че ние предпочитаме тежката артилерия и макар пушките да са много леки за нашите ръце, гледай: аз ще се прицеля в този страшен ягуар, който гложди главата на повалената от теб мечка.
Той се прицели и гръмна. Улученият ягуар подскочи във въздуха и се строполи мъртъв на палубата.
— Убит! — извика Каменна глава. — Както виждаш, Хулбрик, и бретонците не оставаме по-назад и можем да си служим също така добре с топовете, както и с пушките и с карабините.
— Добър изстрел, патре! — отговори немецът.
— Колко патрона имаме още, малки Флок? — запита капитанът.
— Повече от сто.
— Значи ние сме богати и можем да си позволим лукса да направим чудесен лов сред океана.
Дивите зверове се нахвърлиха и върху убития ягуар.
— Трябва да очистим палубата от тези каналии — каза Каменна глава. — Защото в противен случай не биха останали хранителни припаси за нас.
— Вярвате ли, че ще намерим нещо, като слезем долу? — запита малкият Флок.
— Да, защото видях една лодка пълна с каси, която корабокрушенците не са успели да отнесат със себе си и която, може би, ще ни послужи по-късно. А сега да се отървем от неприятните ягуари, а по-късно ще се занимаем и с вълците.
И те започнаха да стрелят с двете пушки, като се сменяха и се мереха добре, за да не хабят напразно патроните. Животните падаха едно след друго по палубата. Един ягуар, който беше останал последен, се отправи към наблюдателницата. Каменна глава и малкият Флок, които се бяха спречкали за някаква дреболия, се помириха бързо, като последният призна, че Каменна глава му е началство.