Битка в океана

Маркизът се огледа наоколо, като че ли търсеше помощ от своя екипаж, но разбра веднага, че никой от неговите хора не би се осмелил да се нахвърли върху корсарите.

— Ще се бием със саби и ще видим кой ще победи — каза той сурово.

— Да се донесат факли и целият екипаж да бъде готов за бой в случай, че тези господа извършат някакво предателство срещу мен — извика корсарят.

Двамата братя се нахвърлиха един срещу друг. Баронът, който беше добър фехтовач, имаше явно надмощие. Маркизът падна ранен в ръцете на своя секундант, мъчейки се да спре с ръка кръвта, която изтичаше от раната му.

— Господин Хауърд — каза баронът, — заведете Мари дьо Уентуърд до борда на „Алфред“.

— Тогава, довърши ме! — изкрещя маркизът.

Баронът не отговори.

В този момент на палубата се изкачи красивата мис с дългите руси коси и големите сини очи, пазена от шестима моряци, предвождани от Каменна глава. Корсарят, като я видя, разтвори обятия и я прегърна.

— О, Уилям! — извика, хълцайки, тя.

Баронът я заведе при лежащия ранен маркиз и я запита:

— Прощаваш ли му?

— Прощавам му! — отговори русата мис.

— Значи, няма какво повече да правим тук.

И той помогна на момичето да премине двете стени на корабите и когато то беше вече на „Алфред“, баронът се обърна към маркиза и му каза:

— Надявам се, че този път ще умрете, милорд!

Маркизът седна с големи усилия и го изгледа с нескрита омраза.

— Войната още не е свършила, ще трябва да се биете срещу англичаните. Ако не умра, ще се срещнем още един път! — извика той.