В бърлогата на звяра
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В бърлогата на звяра». Краткое содержание книги:
Огромният мъж стоеше по средата на двора зад пансиона на Бес Трейнър със силно зачервено лице и крещеше.
— В какво ме забърка, Ласитър, ти трижди проклето копеле! Я ги погледни! Един побъркан, който се мъкне насам-натам със собствения си ковчег! И един проклет кръволок на Уелс Фарго! Знаеш, че не понасям до смърт такива типове! Няма да дойда, Ласитър! По-скоро ще ви застрелям всичките!
Ласитър не изпускаше от поглед Каскит Дешър и Сидни Блад.
Блад беше бесен. Дясната му ръка се намираше съвсем близо до дръжката на револвера. Изглеждаше решен на всяка следваща обида да отговори с куршум.
Каскит Бейл Дешър пък седеше равнодушен. Ласитър знаеше, че под широкото си яке той държи в ръка готова за стрелба късата си пушка.
— Не откачай пак, Бакет — каза Каскит хладно.
В мозъка на Бакет нещо прещрака. Изведнъж той извади тежкия си колт и изрева:
— Ще те убия, Каскит!
Каскит само се усмихна.
— Тогава Ласитър ще има двама души по-малко — каза той невъзмутимо. Изведнъж двете големи дула на пушката му се насочиха срещу Бакет.
— Бъди разумен, Кено — намеси се Ласитър. Наистина имаме по-важна работа, отколкото да се държим тук един друг за гърлата.
Горящият поглед на Бакет се местеше от единия към другия. В малките му светли очи проблясваха пламъчета. Ласитър облиза устни. По дяволите, той наистина откачи, мислеше той разтревожен. Видя, че Блад беше хванал дръжката на своя револвер.
— Всички сте срещу мен! — задъхваше се Бакет. — Е, добре, започвайте тогава! Мога да изляза и срещу трима ви!
Ласитър видя блясъка в малките очички на Кено Бакет. Ръката му посегна към ремингтъна, но в този момент в двора изплющя изстрел, Колтът на Кено Бакет се завъртя във въздуха и падна в праха до черния лъскав ковчег на Каскит Бейл Дешър.
Кено Бакет стоеше като препариран. След това, както и другите, той погледна към входа на двора, където върху капрата на лека конска кола седеше един сух мъж, а върху коленете му беше оръжието, от чиято цев все още излизаха спирали от барутен дим.
Ласитър си отдъхна.
Вече не разчиташе, че Орвил Мак Интайър ще пристигне навреме от Таксън.
Мак Интайър насочи конете към мъжете. След това скочи от капрата. Изглеждаше още по-отслабнал, откакто Ласитър го бе видял за последен път. Панталонът и якето му висяха на него, като че ли бяха навлечени върху дръжка на метла. Кльощавият шотландец се ухили на Кено Бакет.
— Все още ли ти хлопа дъската? — попита той с дрезгавия си глас. — Мислех, че междувременно си отишъл на доктор и си се оперирал, Кено.
Ласитър беше изненадан не само от това, че Орвил Мак Интайър и Кено Бакет се познаваха, но и че Кено Бакет не се ядоса на думите му.
Мак Интайър протегна на Ласитър кокалестата си ръка.
— Радвам се да те видя отново, Ласитър — каза той и кимна с глава към каруцата. — Донесох го. Какво смяташ да правиш с него?
— За това ще говорим по-късно, Орвил — отвърна Ласитър. Той посочи към Каскит Бейл Дешър. — Това е Каскит. Ковчегът е негов трик. Държи винаги да е близо до него. Това да не те смущава.
Мак Интайър подаде ръка на Каскит.
— Явно познаваш Кено — продължи Ласитър. — А това е Сидни Блад. Петимата заминаваме за Джила Маунтънс. Сигурно вече си чул за бандитската шайка на Джуд Донован. Донован е задържал една жена и един мъж, които трябва да освободим. Подробностите ще обсъдим по пътя. Каскит, прехвърли ковчега си върху колата на Мак Интайър. Кено, помогни му при претоварването. Блад, ти ще се грижиш за конете.
— Какво ще правим с Бакет? — попита Сидни Блад.
— Ще язди с нас. Не мисли за обидните му думи. Не е съвсем наред с главата, но като боец е незаменим. Когато се започне, напълно можем да разчитаме на него.
Сидни Блад се съмняваше в това. Ласитър го прочете в очите му. Разбираше агента на Уелс Фарго. Не беше лесно да се погодиш с някой, който така открито ти демонстрира своята омраза и презрение.
През задната врата на пансиона на Бес Трейнър излезе адвокатът Джеймс Т. Бейли.
Бейли беше почервенял от яд. Пенснето трепереше върху носа му.
— По дяволите, Ласитър, не сте ли тръгнали още? — изджафка той. — Много добре знаете, че нямате кой знае колко време! Джуд Донован е достатъчно луд, за да изпълни заплахите си и да застреля Харууд.
— Махайте се, Бейли — каза Ласитър студено. — Само пречите тук.
Джеймс Т. Бейли жестикулираше с мършавите си ръце, напълно убеден в своята важност.
— Сега, когато мистър Кимброу е убит, вие работите за мисис Бриджит Кимброу, Ласитър. Тя иска да говори с вас още веднъж преди тръгването.
— Мисля, че трябва да побързам, Бейли! — отвърна Ласитър. — Кажете на мисис Кимброу, че може да говори с мен, като се върна с Гуендолин Кимброу и Джим Харууд от Уулфс Хоул.