В бърлогата на звяра
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В бърлогата на звяра». Краткое содержание книги:
Ласитър кимна. Той знаеше, че тези заплахи не са празни приказки. Коб сигурно познаваше всички убийци в Аризона.
Те отидоха в един склад и през таен отвор в пода влязоха в подземен бункер, в който имаше всичко, което би накарало сърцето на всеки мексикански революционер да се разтупти.
Ласитър реши да вземе една картечница и едно малко, останало от гражданската война оръдие. Това бяха неща, които иначе трудно биха могли да бъдат пласирани, но Ласитър познаваше клиентите на Коб, които биха могли да се възползват от това оръдие. Това бяха ловците на скалпове, които пълнеха оръдието със заряд от накълцано олово и желязо и изтребваха с него цели индиански села, за да могат след това да смъкнат скалповете на индианците, без да ги заплашва опасност.
Жилбер Коб имаше на склад даже цял сандък от този заряд. Ласитър го купи заедно с няколко резервни пълнителя за картечницата. Той не знаеше дали зарядът ще му потрябва, но поне пък нямаше да го получат ловците на скалпове.
Жилбер Коб потриваше ръце. Той покачи още малко цената и поиска хиляда и двеста долара. Ласитър му даде хилядата долара от Кимброу и добави още двеста от собствените си пари. Не искаше да се пазари. Кимброу имаше достатъчно пари.
Коб извика двама от своите хора и им заповяда да опаковат оръдието в сандъци и да го натоварят на една малка бричка.
— Колата получаваш безплатно — каза той, хилейки се. — Не съм и предполагал, че някога можем да стигнем до сделка.
Ласитър също не беше мислил за това. Той с нетърпение чакаше да натоварят колата му. Знаеше, че Кено Бакет го чака в кръчмата на форт Хуачука. Ако не побързаше, той щеше да се натряска и трябваше да го закара до Лордсбърг върху колата.
— Имаш ли достатъчно хора за работата, която ще вършиш? — попита весело гърбавия Коб.
Ласитър сви рамене.
— Знам един за теб, който дяволски добре се справя с картечница, а също и с оръдие — каза Коб.
Ласитър го погледна.
— Кой?
Коб се ухили и протегна ръка:
— Сто долара за съвета.
Ласитър му даде парите. И те минаваха към голямата сметка за разходите на Клейтън Кимброу.
— Казва се Каскит Бейл Дешър — каза Коб. — Сега е в Уйлкокс и няма работа. За сто долара ще откъсне косъм и от брадата на дявола.
— Каскит ли? — попита Ласитър и вдигна вежди. Каскит означава ковчег. Странно име си е избрал този човек. Как така ще се казва Каскит?
По лицето на Коб се разля широка усмивка. Горните му резци щръкнаха над долната устна. Приличаше на плъх.
— Иди в Уйлкокс и ще видиш сам, Ласитър.
Колата беше натоварена. Ласитър доведе своя кон и го завърза здраво отзад за каруцата После подкара двата впрегнати в колата коня и излезе от двора, без да се обръща повече към Жилбер Коб. Насочи конете към кръчмата, откъдето се разнасяше гръмливият глас на Кено Бакет.
Ласитър подаде предпазливо глава, защото очакваше всеки момент да чуе шум от трошене на дърво. Само не това — мислеше той. Но за щастие в този миг Кено Бакет започна да пее.
Кено Бакет беше взел две бутилки уиски. Той все още хъркаше върху дъното на малката коча до сандъците с оръжие и муниции, когато Ласитър скочи от капрата и завърза конете пред една порутена кочина в предградието на Уйлкокс.
Ласитър се надяваше, че спирането в Уйлкокс ще си струва труда. Добре би било да разполага с човек, който умее да се справя с картечницата и оръдието. Като вземе и Орвил Мак Интайър, се събираше трупа, с коячо можеше да накара бандитите на Джуд Донован да разберат какво е страх.
На почукването на Ласитър в колибата не отговори никой.
Той ритна с ботуша си висящата накриво върху пантите врата, скована от червени дъски.
В занемарената стая беше мрачно. Той почака, докато очите му привикнат към тъмнината, след това предпазливо влезе. В порутеното помещение ставаше страшно течение.
Погледът на Ласитър попадна върху един голям, продълговат черен сандък, който Стоеше по средата на стаята. Дървената му повърхност блестеше, като че ли някой я беше полирал.
Ласитър се приближи и чак сега разбра, че всъщност това е ковчег.
Той спря изненадан.
Още повече се изненада, когато капакът на ковчега изведнъж се отвори насреща му. Над големите колкото доларова монета дула на една къса пушка се хилеше гладка, добре избръсната физиономия.
Ласитър разпери ръце, за да покаже на човека, че няма лоши намерения. Сега той разбра защо човекът се наричаше Каскит. Ласитър намираше това малко зловещо, но той не беше от тези, които се подиграват с приумиците на другите.
— Жилбер Коб ми каза, че мога да ви намеря тук, Дешър — каза той.
Каскит Бейл Дешър изскочи от ковчега си. Дулата на пушката му все още бяха насочени към корема на Ласитър.