Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
— Разбрах, че Юбанкс е стратег девета степен. Този определено беше ловец. И двамата го определихме като такъв.
— Добре. В момента съм малко уморен — каза Фалън. — Не съм във форма. Нека обмисля всичко още малко. Междувременно вие се придържайте към първоначалния план. Ако Юбанкс се появи утре, както се очаква, можем да предположим, че присъствието на ловеца в курорта е съвпадение.
Умората в гласа на Фалън беше необичайна. За двете години, откакто Лутър работеше с него, никога не бе чувал шефът на „Джоунс и Джоунс“ да звучи толкова изтощително.
— Мислех, че не вярваш на съвпадения, Фалън.
— Не вярвам — каза Фалън. — Така е. Не изпускайте онзи ловец. Ако се появи пак, ще искам да го идентифицирате.
— Очаквах да кажеш това. Ще се заема с него, след като Грейс се качи на самолета за Орегон.
Грейс се бе прикрила в сянката на дървото. Тя упорстваше.
— Тя ще ти трябва, за да разчете аурата му — каза Фалън.
— Не, няма. Току-що ти казах, аз веднага го разпознах, че е ловец.
— Само защото е бил с напрегнати сетива. Ако е бил в спокойно състояние, отпочиващ край някой басейн, мислиш ли, че щеше да го познаеш?
И двамата знаеха отговора на този въпрос.
— Вероятно не — призна той. — Но не искам Грейс да пострада.
— Тя е агент на „Джоунс и Джоунс“, също като теб. Има право сама да взема решения в подобни ситуации.
— Тя е специалист, не е обучен оперативен агент.
— По дяволите, Малоун…
— Ще ти се обадя по-късно.
Връзката прекъсна. Лутър затвори телефона и го сложи на колана си.
— Е? — попита Грейс. — Сега какво ще правим?
— Придържаме се към плана. Ще изчакаме нашият обект да пристигне и ще го идентифицираме.
— А после ще се опитаме да идентифицираме и ловеца — добави тя бързо.
— Фалън би искал да научи кой е той, при удобен случай аз мога да се справя с него и сам.
— По-лесно ще бъде, ако съм с теб, за да помагам.
— Грейс…
— Мога да се справя. Следващия път ще бъда подготвена. Обещавам ти, че няма да изпадам в паника.
— Забрави!
— Дочух част от разговора ти с Фалън — продължи тя. — Аз мога да остана и това е мое решение, нали?
— Има моменти, когато не обръщам внимание на казаното от Фалън Джоунс.
— Имаш нужда от мен — упорстваше тя. — Признай го.
— Искам да проявиш здрав разум. Не си подготвена за преследване на ловци, нали?
— Мислиш го, защото тази вечер се изплаших, когато се разминавахме с ловеца, нали? Не е справедливо!
Лутър беше нетърпелив.
— Изобщо не става въпрос кое е честно и кое — не. Ти не си обучена за агент. Ти си специалист по генеалогия, ангажирана за специфична консултация. Когато приключим тук, ти си заминаваш веднага щом успея да направя резервация за полет.
Тя не отстъпи.
— Господин Джоунс очевидно има други идеи. Аз работя за него, не за теб.
— Трябва да знаеш, че когато получаваш заповеди, ги изпълняваш.
— О, за Бога — прекъсна го тя. — Стига с тези глупости за това кой командва тук.
— Това не са глупости. Мисля, че е най-добре да обсъдим това сутринта, когато си по-спокойна.
— Сега пък ме покровителстваш.
— Така ли го наричаш? Според мен просто си върша работата. Да се връщаме в хотела! Имаше тежък ден.
Той машинално посегна към ръката й с намерението да я изведе от градината. Тя се оттегли назад, за да не я докосне. Лутър отпусна своята и опита да потисне мрачното си настроение.
— Само още нещо, преди да тръгнем — каза тя тихо.
— Какво е то?
— Имаш ли нещо против, ако отново те докосна?
Мрачното му настроение се изпари за секунда, изместено от тръпка, която разгорещи сетивата му. В следващия момент той се досети. Първоначалното му въодушевление намаля.
— Искаш да си направиш експеримент? — попита той. — Да видиш дали ще има разлика сега, когато мислите ти не са ангажирани с ловеца?
— Ами да — кимна тя. — Виж, ако предпочиташ да не те докосвам, ще те разбера. Дори по-добре от повечето хора. Наистина мога да разбера, когато някой не иска да го докосват.
— Не, нямам нищо против — възрази той. — Всичко е наред. Няма проблем да опиташ.
Той протегна ръката си с дланта нагоре. Няма що. Бяха го принизили до нивото на лабораторен плъх.
Тя предпазливо пристъпи напред, изплашена като дива птица, на която подхвърлят храна, и бавно протегна ръката си.
Пръстите й потрепериха над неговите само няколко секунди, после тя ги придвижи леко върху дланта му, задържа ги така за миг и ги докосна. Той устоя на желанието да стисне ръката й и да я придърпа към себе си.
Тя бавно спусна дланта си върху неговата. Този път не я издърпа. Той усети, че цялото й тяло трепери.