Уорд

Уорд зарея поглед сред хълмовете, опивайки се от невероятното многообразие на дивите цветя и гъстата трева, които ги покриваха. Лекият ветрец прошумоляваше през наскоро раззеленилите се дъбове и кленове, които растяха в изобилие край бреговете на потоците и реките. На запад хълмовете бяха стръмни, с почти отвесни склонове, загатващи за множеството скални долини и каньони, а на изток се простираха по-плавно, като леко развълнувано море. Огромното стадо се бе пръснало във всички посоки и спокойно пасеше. Докато бавно навиваше ласото си Уорд за стотен път си помисли какъв късмет бе имал, за да открие този земен рай.

През годините на войната, които той бе прекарал, опитвайки се да спасява живота на млади войннчета, много от тях все още деца, и борейки се със сляпото невежество на другите лекари, той се бе опитвал да превъзмогне болката от предателството на Марина. Когато безкрайната, изтощителна работа не му бе достатъчна, тогава на помощ идваше уискито. Или други жени.

Най-лошо обаче бе времето, което бе прекарал в затвора. Тогава нямаше какво друго да прави, освен да мисли. Бе изпълнен с истинска благодарност, когато последното брутално нападение бе принудило армията да му позволи отново да се върне на работа.

През онези дни Уорд се опитваше да не мисли за бъдещето в същата степен, както се стараеше да игнорира миналото. Изминалите седем години му бяха позволили да преодолее най-болезнените моменти от шока, унижението и душевното опустошение от брака му с Марина и последвалото го анулиране. Чувстваше се почти така, като че ли никога не се бе женил.

Почти. Колкото и да се опитваше, не можеше да забрави двата дни, които бяха променили завинаги живота му. Не можеше напълно да изтрие от паметта си спомена за красотата на Марина, нито пък можеше напълно да забрави болката от нейното предателство. Тя го бе мамила от самото начало, а той не го бе забелязал, нито пък бе подозирал нещо.

Оттогава не се бе обвързвал емоционално с никоя жена. Нямаше доверие не само на жените, а и на собствената си преценка.

Едно нещо наистина не можеше да й прости. Тя бе направила невъзможно за него да се върне вкъщи. Беше се завърнал в Тексас — всъщност не можеше винаги да стои надалеч от тази земя, — но бе принуден да живее самотно.

Именно по време на едно от странстванията си из Западен Тексас Уорд се бе натъкнал на индианско нападение и бе спасил едно малко момиченце, чието семейство бе избито от индианците Двамата с Дрю бяха намерили своя дом тук, в това ранчо, с Джейк Максуел и момчетата, които бе осиновил.