Уорд
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: the cowboys #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уорд». Краткое содержание книги:
А когато Марина тръгва след Уорд в безкрайните тексаски равнини, как би могъл той да устои на изпепеляващата страст, която някога бяха споделяли двамата и която може би беше единствения лек за неговото закоравяло сърце?
— Наистина се радвам, че тя не е твоя майка. Сега мога да я мразя, без да се чувствам виновна за това.
— Известно ли ти е, че си една малка хитруша?
— Да. Чаках прекалено дълго и платих висока цена, за да получа това, което имам. Всеки, който се опита да ми го отнеме, ще трябва да се разправя първо с мен!
ЕПИЛОГ
— Искаш да кажеш, че ще имаме наше ранчо, до това на Дрю? — попита Танър.
— Да, съвсем наблизо — каза му Уорд. — Имам намерение да купя всичката земя, която мога, между това място и Сайпрес Бенд. Това няма да позволи на града да се разраства в тази посока. Така ще запазим хълмовете за момчетата.
— Ако пожелаят да се върнат — заяви Изабел, като погледна към Бък, станал вече голям и силен младеж на осемнайсет години — Те рядко се връщат.
— Ще разполагаме с достатъчно място, просто за всеки случай.
— Сигурен ли си, че искаш да станеш собственик на ранчо? — попита Джейк.
— Каубой — поправи го Уорд, като хвърли поглед към Танър. — Също като Монти Рандолф. Мисля, че трябва усилено да се заема с тази задача. Възнамерявам един ден да стана по-добър от Монти и Бъд взети заедно.
Танър поклати глава.
— Ти и сега си по-добър. Изрекох онези думи, защото ти бях много ядосан.
— И още ли си ми ядосан?
— Може би само малко.
— Ти си глупак! — възкликна Дрю — След като прекарах толкова време да ти обяснявам как…
— Остави го, Дрю — намеси се Уорд. — Постепенно ще свикне. Сега двамата с Марина трябва да си потърсим място, където да си построим къща — продължи Уорд, като се обърна към Джейк — Мислиш ли, че можеш да намериш работа на всички тук, така че да можем да останем за малко сами?
— Аз ще се погрижа за Танър — предложи Дрю, след което го отведе със себе си, въпреки протестите му.
— Дрю обича да има някого, когото да защитава — каза Изабел, като се засмя. — Останалите момчета са прекалено големи за тази цел.
— Може би, докато Танър порасне, тя ще се заинтересува от по-големи момчета.
— Да пази Бог! — възкликна Уорд.
— Няма да има нужда — намеси се Изабел. — Джейк ще свърши тази работа вместо него.
— Сигурна ли си, че това е мястото, на което искаш да строим? — попита Уорд. — То е само на четири мили от града.
— Нямам нищо против. А ти сигурен ли си, че не искаш да бъдеш лекар? Знаеш, че не е необходимо да оставаш тук. Аз ще те последвам където и да отидеш.
— Предполагам, че съм прекалено възрастен да се чувствам сирак, но е истина. Джейк и момчетата за мен са повече от семейство и всякакви роднини. Искам да остана тук. Вие и Танър сте също в известен смисъл сираци. Време е да започнем всичко отначало.
— Ами медицината?
— Осъзнах, че преди години станах лекар поради причини, които бяха напълно погрешни. Работех до пълно изтощение, за да направя „Ранчо дел Еспада“ най-хубавото ранчо в Тексас, но семейството ми считаше, че това е нещо естествено. Помислих си, че ако направя нещо различно, ако постигна голям успех, това ще ги накара да ме забележат. Много по-късно разбрах, че причината не е в това, което правя, а в самия мен. Те не ме обичаха. Сега разбрах защо. Ще продължавам да помагам на хората доколкото мога, но трябва да призная, че Луиза бе права. В сърцето си си оставам единствено каубой.
— И освен това синът ти иска да стане също като теб.
— Може да имаме друг, който ще поиска да стане лекар.
— Или дъшеря…
— Дъщеря — лекарка?
— Защо не?
— В такъв случай тя ще трябва да се занимава само с лекуването на сливици. Никой мъж няма да позволи да го преглежда жена.
Марина изглеждаше готова да спори.
— Има и още едно разрешение — каза Уорд, като побърза да възстанови мира, преди да е станало твърде късно. — Ще имаме близнаци — момче и момиче.
— Наистина ли искаш още деца? — попита Марина, очевидно повече заинтересувана от бъдещите бебета, отколкото от спора.
— Много. Но най-много от всичко искам теб. Двамата сляха устни в дълга и страстна целувка, но в този момент дочуха тропота на галопиращи коне.
— Чудесно, няма що! Да не можеш да намериш усамотение и всред пустошта — оплака се Уорд. — Като че ли вече тук има прекалено много деца.
— Джейк каза двамата да дойдете веднага — извика високо Дрю, когато се приближи достатъчно, за да я чуят. — Казва, че бебето на Изабел е на път!