Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Опитвам се.
После иззвъня мобилният му телефон. Подразнен от прекъсването, той го включи:
— Рой Грейс.
Беше служителката за връзки със семействата Линда Бъкли.
— Рой — каза тя, — аз съм в „Хотел дю Вен“, където настаних Бишоп преди един час. Той изчезна.
15
Майката на Софи беше италианка. Винаги беше учила дъщеря си, че храната е най-доброто лекарство при шок. А в този миг, застанала до тезгяха на един италиански деликатесен магазин, несъзнаваща, че мъжът с качулката и с черните очила я наблюдава през непрозрачното стъкло на магазина за секспринадлежности през улицата, Софи притискаше мобилния телефон до ухото си в дълбок шок.
Тя беше човек на навика, но навиците й се променяха в зависимост от настроението. Няколко месеца, ден подир ден, Софи се връщаше в офиса с кутия суши за обяд, но после прочете в една статия, че от сурова риба се хващали глисти. Оттогава обядваше чабата с моцарела, домати и шунка от Парма от този деликатесен магазин. Не беше толкова здравословно колкото сушито, но вкусно. Ядеше по една на обяд почти всеки ден през последния месец — може би и по-дълго. А днес повече от всеки друг ден имаше нужда от утехата на нещо познато.
— Кажи ми, миличък — каза тя, — какво се е случило? Моля ти се, кажи ми.
Той бръщолевеше несвързано: „Голф… Мъртва… Не ме пускат в къщата… Полиция. Мъртва, О, Божичко, мъртва.“
Нисичкият плешив италианец зад тезгяха я изненада, като й протегна горещия сандвич, завит в хартия.
Тя го взе и все още притиснала телефона до ухото си, излезе на улицата.
— Мислят, че аз съм го извършил. Искам да кажа… О, Боже. О, Боже.
— Миличък, мога ли да направя нещо? Искаш ли да дойда при теб?
Последва дълго мълчание.
— Те ме разпитваха… въртяха ме на шиш — издума Бишоп. — Мислят, че аз съм го направил. Мислят, че аз съм я убил. Все ме питат къде съм бил миналата нощ.
— Е, това е лесно — каза тя. — Ти беше с мен.
— Не. Благодаря, но това не е умно. Няма нужда да лъжем.
— Да лъжем ли? — отговори тя изненадана.
— Господи — отвърна той. — Чувствам се толкова объркан.
— Какво искаш да кажеш с това „Няма нужда да лъжем“? Миличък?
По улицата профуча полицейска кола с включена сирена. Той отговори нещо, но гласът му се удави в шума. Когато колата премина, тя каза:
— Съжалявам, не чух. Какво каза?
— Казах им истината. Че съм вечерял с Фил Тейлър, моя финансов съветник, и че после си легнах — последва дълга пауза, после го чу да ридае.
— Миличък, мисля, че пропускаш нещо. Онова, което си правил след вечерята с твоя финансов съветник.
— Не — отвърна той с леко изненадан тон.
— Ало! Знам че си в шок. Но ти дойде в моя апартамент. Точно след полунощ. Прекара нощта с мен… и се изстреля около пет сутринта, защото трябваше да си вземеш от вас такъмите за голф.
— Много си мила — каза той. — Но не искам да почваш да лъжеш.
Тя замръзна на място. Покрай нея прогърмя камион, последван от такси.
— Да лъжа ли? Какво искаш да кажеш? Това е истината.
— Миличка, нямам нужда да си измислям алиби. По-добре е да кажа истината.
— Съжалявам — каза тя, като изведнъж се почувства объркана. — Изобщо не те разбирам. Това е истината. Ти дойде, спахме заедно, после си тръгна. Наистина е най-добре така, да се каже истината.
— Да. Абсолютно. Така е.
— Значи?
— Значи? — повтори той като ехо.
— Ти дойде в апартамента ми след полунощ, любихме се… доста бурно… и си тръгна веднага след пет часа.
— Само дето не съм идвал — каза той.
— Не си какво?
— Не съм идвал в апартамента ти.
Тя вдигна телефона от ухото си, погледна го, после пак го притисна до ухото си, чудейки се за миг дали пък не полудява. Или може би той е полудял.
— Аз… аз не разбирам.
— Трябва да вървя — каза той.
16
На малка картичка със съблазнителна снимка на привлекателно момиче от ориенталски произход бяха отпечатани думите „Транссексуален преди операция“ и телефонен номер. До нея имаше още една картичка на жена с буйна коса, в кожени дрехи, която въртеше камшик. От мокрото петно на пода, в което Бишоп внимаваше да не стъпи, се надигаше воня на урина. От години насам за пръв път влизаше в обществена телефонна кабина и точно тази не будеше у него желание да остане по-дълго. Освен миризмата беше горещо като в сауна.
Част от слушалката беше отчупена, няколко от стъклените панели бяха спукани и имаше верига с някакви остатъци от хартия по нея — вероятно от телефонен указател. Отвън спря камион, чийто двигател вдигаше шум като хиляда мъже, въртящи чукове под тенекиен навес. Той си погледна часовника. Два и трийсет и една минути следобед. Струваше му се, че това е най-дългият ден в живота му.