Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Не си спомням.
— Да бе, как ще си спомниш — каза Глен саркастично. — Спечели само девет „Оскара“. Ами брилянтен е. Трябва да си го вземеш на дивиди… освен ако не си твърде зает да доглеждаш пропуснатите епизоди на „Отчаяни съпруги“. И — той кимна към моргата — още ли я будалкаш?
— Не е твоя работа!
Макар че всъщност това беше работа на Брансън, беше работа на всички, защото в момента фокусът на вниманието на Грейс беше съвсем на друго място, съвсем не където трябваше да бъде. Потискайки желанието си да изскочи от колата и да се втурне към моргата, за да се види с Клео, и измествайки бързо темата към задачата за деня, той каза:
— Та какво мислиш? Той ли я е убил?
— Не поиска да му извикаме адвокат — отвърна Брансън.
— Учиш се, значи — каза Грейс, искрено доволен.
Беше факт, че повечето престъпници, когато ги арестуваха, тихичко се предаваха. Шумно протестиращите често бяха невинни… поне за конкретното престъпление, в което ги обвиняваха.
— Но дали е убил жена си? Не знам, не мога да налучкам — добави Брансън.
— Нито пък аз.
— Какво ти казаха очите му?
— Трябва да го хвана, когато е по-спокоен. Как реагира, когато му съобщи?
— Беше смазан. Изглеждаше съвсем истински.
— Преуспяващ бизнесмен, така ли?
Бяха спрели в сянката до каменната стена, до висок лавров храст. През отворения шибидах и прозорците лъхаше жега. Малко паяче внезапно се спусна по паяжината си от едно вътрешно огледало.
— Да. На някакви софтуерни системи — каза Брансън.
— Знаеш ли каква характеристика е най-добре да имаш, за да станеш преуспяващ бизнесмен?
— Каквато и да е, аз не съм роден с такава.
— Трябва да бъдеш социопат. Без съвест, такава, каквато я притежават обикновените хора.
Брансън натисна бутона и свали още повече стъклото.
— Социопат значи психопат, така ли? — улови паячето в масивната си длан и внимателно го пусна навън.
— Имат някои общи характеристики, но и една значителна разлика — социопатите могат да се контролират, психопатите — не.
— Значи — каза Брансън — Бишоп е преуспяващ бизнесмен, ерго е социопат, ерго е убил жена си. Бинго! Закриваме случая. Да вървим да го арестуваме?
Грейс се ухили.
— Някои пласьори на наркотици са високи, тъмнокожи, с обръснати глави. Ерго, ти си пласьор на наркотици.
Брансън се намръщи и кимна.
— Разбира се. Мога да ти намеря каквото поискаш.
Грейс протегна ръка.
— Добре, дай ми двечки от онези бебчета, които ти дадох тази сутрин… ако са ти останали.
Брансън му връчи два парацетамола. Грейс ги изкара от станиоловата им опаковка и ги преглътна с глътка минерална вода от бутилката в жабката. После излезе от колата и тръгна бързо и целенасочено към малката синя предна врата с матирано стъкло и натисна звънеца.
Брансън стоеше до него, изпълвайки цялото пространство, и за миг Грейс изпита желание детектив сержантът да изчезне за няколко минути и да го остави сам. След като не беше виждал Клео почти цяла седмица, изпитваше дълбок копнеж да бъде няколко минути насаме с нея. Да усети, че тя все още има към него същите чувства както миналата седмица.
След малко тя отвори вратата и Грейс направи онова, което правеше винаги, когато я видеше. Вътрешно направо се разтопи от радост.
Според „новоговора“25, измислян от някакво политбюро с политически правилна линия, което Грейс ненавиждаше, официалната титла на Клео Мори наскоро бе променена на „старши техник по анатомична патология“. На старомодния език, на който говореха и който разбираха нормалните хора, това означаваше старши патологоанатом.
Не че някой, който не я познаваше и я видеше да върви по улицата, би могъл да отгатне професията й!
Висока 170 см, на двайсет и кусур години, с дълга руса коса, излъчваща самоувереност, според всички определения — може би не съвсем верни точно за мястото, където работеше — тя беше смъртоносно великолепна. Застанала в малкото фоайе на моргата, с вдигната нагоре коса, облечена в зелен хирургически комплект с тежка гумена престилка отгоре и гумени ботуши, тя приличаше по-скоро на някаква зашеметяваща актриса, която играе роля, отколкото на онова, което беше в действителност.
Макар че любопитният и подозрителен Брансън стоеше точно до него, Грейс не можа да се удържи. Погледите им се задържаха за повече от миг. Страхотните й, невероятни, големи, кръгли и сини като небето очи надникнаха право в душата му, намериха сърцето му и го залюляха нежно.
Дощя му се Глен Брансън да се изпари. Вместо това копелето продължаваше да стои, като местеше поглед от единия към другия и се хилеше като малоумен.
25
Авторът намеква за романа „1984“ на Джордж Оруел. — Бел.прев.