Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
— Да не би малката ми сестричка да намеква, че съм се изгубил?
— По този начин просто ти показва, че й липсваш, Рос, макар че не можеш да я накараш да си свали маската на мъжко момиче и да го признае.
Рос се ухили.
— И тя ми липсва.
Джес бръкна в друг джоб и извади подвързана книжка с пожълтели страници, повечето от които бяха празни, но някои бяха покрити с избелели ръкописни редове.
— Стар корабен дневник, в който морските капитани записвали важните данни за пътуванията си. От татко е.
Рос пъхна компаса в един от джобовете си и взе подвързаната с червена кожа книга едновременно с благоговение и скептицизъм.
— От татко ли е? — Прелисти страниците, втренчи се в ръкописните думи, после вдигна глава и срещна погледа на Джес. — Нещо не ти вярвам. Той не би ми го подарил. Всъщност всички подаръци, които си ми носил през последните няколко години, са просто семейни богатства, задигнати от Плумас, нали?
Джес не успя да запази невинното си изражение.
— Иначе щеше ли да го получиш? — Рос се престори, че не го е грижа за дневника, ала Джес виждаше, че подаръкът означава много за него, въпреки че идваше от брат му, а не от баща му.
И двамата добре познаваха Брам Тамблин. Той беше суров и неумолим семеен глава и през целия си живот твърдо бе налагал волята си. Това отношение даваше добри резултати с работниците във вододобивната фабрика под ледената обвивка на Плумас. Първородният син на Брам Тамблин обаче се беше оказал също толкова упорит, колкото баща си. Години наред двамата се бяха карали, докато накрая, след като навърши двадесет и две, на Рос не му писна.
Старият Брам го заплаши, че ще се отрече от него, ако не се преклони пред волята му, и младежът смая баща си, като прие блъфа му. Страстите се разгорещиха. Разярен, Брам се закле, че ще го изключи от клана, затова Рос предложи да му спести срама. Поиска частта от семейното наследство, която му се полагаше, и се закле сам да се погрижи за успеха си.
Джес и Тасия също бяха там. Въпреки че се опитаха да помирят двамата, старецът не пожела и да чуе. В очите на Брам заблестя пресметлив поглед — клановите му богатства с всяка година се умножаваха и ако Рос вземеше наследството си и се откажеше от всякакви претенции, определено щеше да изгуби. Затова той изчисли дела на сина си, даде му го и му каза да не иска нито стотинка повече.
И Рос не му поиска. Но разумно инвестира наследството си, като пое Синята небесна мина и я управляваше с такова умение, че когато навърши двадесет и осем, почти успя да изплати дълговете си. Старият Брам се преструваше, че му е сърдит и че е разочарован, ала тайно се гордееше с него.
Когато Джес посещаваше минната станция, между братята никога нямаше никаква враждебност. От друга страна, благодарение на упоритостта на Рос, Джес някой ден щеше да стане официален глава на клана Тамблин, да наследи доходоносните плумаски водни мини и да стане влиятелен човек. Не го желаеше, но нямаше да предаде очакванията на другите.
От по-долните пластове пред Синята небесна мина се издигна сивкаворъждив облак. Рос отиде до един пулт, отклони струите изхвърляни газове и ги използва, за да промени височината. Огромният траулер зави на север и заобиколиха зейналия въртоп от гневни облаци.
— Този ураган може да погълне цяла планета — поясни Рос. Уплашени, гълъбите пърхаха зад мината.
— Стига да не погълне тази небесна мина — отвърна Джес. — Опасно ли е?
— Не и докато аз съм на руля. Когато ветровете се усилват, винаги мога да се издигна в друг пласт. — Той изчака, после изпитателно погледна по-малкия си брат. — Е… носиш ли ми нещо от Ческа?
Джес се насили да отговори непринудено. Това го затрудняваше най-много от всичко.
— Трябва ли ти нещо повече от нейната любов?
— Не.
На Джес му се искаше да смени темата. Не можеше да се отърси от образа на красивата Франческа Перони, с която Рос от години беше сгоден.
— Ихи Окая наскоро подаде официална молба, в която посочва Ческа за своя наследница като говорителка на скитниците.
— Нищо чудно. — Рос изглеждаше горд, но гласът му звучеше делово. — Тя е много способна.
— Така е. — Джес затвори уста, за да не каже нещо порече. За съжаление, от повече от година самият той дълбоко беше влюбен в Ческа и знаеше, че чувствата са взаимни. С брат му се бяха сгодили много преди тя да се запознае с Джес и скитническата чест никога нямаше да й позволи да развали годежа. Нито пък дългът на Джес към брат му.
Освен това Рос бе положил всички усилия, за да изпълни условията, за които се бяха договорили с Ческа. Джес никога нямаше да нарани или засрами брат си, тя също. И двамата бяха верни на Рос и всички бяха обвързани от сложните обществени ограничения на скитническата култура. Джес се беше примирил. Щеше да устои и да продължи да живее без нея, ала Ческа завинаги щеше да остане в сърцето му.