Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Всъщност по-успешно, отколкото си мислеха в Ханзата.
След като товарният ескорт на Джес Тамблин се скачи със Синята небесна мина, отвориха шлюзовете, свързаха херметичните камери и завинтиха болтовете. Товарният ескорт представляваше нещо като паяжина от двигатели и капитанска кабина. Когато мрежата се скачеше със складовите резервоари на небесната мина, Джес можеше да откара контейнерите с кондензирани екти до центровете за разпространение. Дори при изпълнението на такава тривиална задача той винаги се справяше отлично и надхвърляше онова, което се очакваше от него.
Когато всички индикаторни лампички светнаха в зелено, той официално поиска разрешение да се качи в небесната мина на брат си. Скитническите работници се майтапеха с него, докато въвеждаше серия от команди. Джес отметна качулката си, претърси многобройните си джобове, после разтърси рошавата си кестенява коса.
— Е, щом сте ме познали, къде ви е червеният килим?
Един от производствените инженери, навъсен мъж на средна възраст от семейство Бър, добродушно изруга.
— По дяволите, повишили са те в товарен пилот, виждам! Това значи ли, че си се бил с баща си?
Джес се усмихна весело.
— Не мога да оставя брат ми да влиза във всички разпри със семейството ми. — Беше красив, синеок, с жизнерадостно излъчване, което му придаваше едновременно енергичен и спокоен вид. — Освен това някой кадърен трябва да откара товара до корабите. Сещаш ли се за по-добър пилот?
Инженерът от семейство Бър махна с ръка.
— Ти караш ектите само до Голямата гъска. Те не могат да различат добър пилот от сляп селянин.
Презрителното прозвище на Ханзата идваше от формата на първите земни търговски кораби, които трябваше да приличат на орли, ала по-скоро напомняха на дебели гъски.
Джес сви рамене.
— Няма значение. Търся си поводи да виждам брат си, гледам да не прави много грешки. — Не каза, че също се възползва от всяка възможност да избяга от строгия педантизъм на баща си. Старият Брам Тамблин възлагаше тежки задължения на Джес, след като по-големият му брат вече не бе добре дошъл в клана. Младежът винаги ги изпълняваше, без да проявява никакви лични желания, въпреки че старият Брам рядко го забелязваше.
Тромавият комплекс се носеше из облаците на Голген. Работниците се грижеха за ектиреакторите, проверяваха разпределителните тръби и смазваха механичните системи, които се нуждаеха от постоянна поддръжка. Заслушан в успокоителното съскане и бръмчене — производствената музика, изпълнявана от всички небесни мини — Джес прекоси товарния отсек. Синята винаги изглеждаше по-чиста и лъсната от всяка друга. Брат му Рос ужасно се гордееше с постижението си.
— Колко ще останеш, Джес? — попита един ръководител на смяна.
— По-малко от ден. Имаме да изпълняваме квота. Задължения, нали знаеш.
Ръководителят кимна.
— Ще настроим товарния ти ескорт и ще свържем всички маркучи с ектирезервоара.
— Рос пак ли зяпа на палубата?
— Не. Мисля, че шефът е в навигационната кабина.
— В какво го е страх, че ще се блъсне в това открито небе? — Джес поклати глава и се закатери по междупалубната стълба към навигационната кабина. Въпреки че Рос завинаги беше обърнал гръб на семейния воден бизнес на Плумас, младежът се чувстваше добре дошъл в небесната мина на големия си брат.
Той опря ръце на кръста си и се втренчи в тила на Рос. Брат му напрегнато наблюдаваше контролния пулт и се взираше в облаците на непонятно огромното и открито небе на пленетата. Конвективни потоци пара се издигаха и спускаха, докато небесната мина се носеше по случайно избрания си път. Над навигационния пулт бе нарисуван звездовиден символ. Това беше Пътеводната звезда, която според скитниците насочваше житейския им път.
— Да не те е страх, че ще се блъснеш в някоя ядосана азотна концентрация? Или просто обичаш да седиш на капитанския стол и да караш тая грамада без посока?
Рос се обърна и на лицето му грейна усмивка.
— Джес! Не те очаквах.
— Реших да ти спестя разноските за влекач. — Той се приближи и прегърна Рос. — Да ти помогна да изплатиш оня голям дълг — просто поредната проява на моята отговорност като твой по-малък брат.
Рос посочи сензорните пултове.
— За твое сведение, пилотирането на небесна мина си е истинско изкуство и изисква определени умения. Налага се да коригирам курса, да издигам или снижавам кораба. Добрият капитан винаги следи за плътни концентрации газове.
Небесната мина влачеше след себе си мрежа от сонди, която приличаше на медуза — километричните нишки се носеха из облаците, събираха данни и помагаха на капитана да определя посоката си. Атмосферните газове на Голген бяха богати точно на онази смес от елементи и катализатори, която бе необходима на илдирийските реактори за производство на екти. Освен това газовият гигант се намираше близо до търговските космически пътища, което улесняваше разпространението на горивото. След дългогодишен упорит труд Рос, изглежда, най-после щеше да спечели от бизнеса си въпреки вечния песимизъм на баща им.