Каджанга — синът на светлината
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Каджанга — синът на светлината». Краткое содержание книги:
Ейина става, но вместо да излезе навън, пристъпва напред и леко се притиска към теб. Ръката й плахо докосва косата ти.
— Колко красива коса имаш, Каджанга… Ще ми подариш ли един кичур?
Ако се съгласиш, мини на 168.
Ако откажеш, продължи на 181.
152
Уви, този път шансът не е на твоя страна. Изстрелът прелита на цял метър от втория Огледален, който вече надига оръжието си.
Преди да сториш каквото и да било, в гърдите ти се забива огнен лъч и това е краят на Кайл Джагър — последният оцелял от база „Надежда“.
153
Пристъпваш към жалката групичка и започваш да разблъскваш децата.
— Ставайте! Стига сте хленчили! Ще разбием вратата!
— Ами джагамалите? — боязливо се обажда едно момиче.
Въпросът е основателен. С вратата ще се справите лесно, но джагамалите няма да ви оставят да се приближите до къщата. Замисляш се, но преди да си решил, Камиури размахва юмрук.
— Ще ги прогоним! С камъни и тояги!
Ако си съгласен с Камиури, мини на 37.
Ако смяташ предложението за твърде опасно, продължи на 98.
154
Мини на 166.
155
Натискаш спусъка… и изстрелът профучава край главата на звяра. Изругаваш се за глупостта. Трябваше да се целиш в гърдите! Но сега нямаш време за безплодни съжаления. Трябва незабавно да избереш следващия си ход.
Ако решиш да използваш копието, мини на 196.
Ако скочиш в клоните на дървото край площадката, продължи на 213.
156
Изведнъж те обзема жажда за живот. За нищо на света не би се съгласил да останеш до стареца и безропотно да очакваш смъртта. Хвърляш се покрай него към пламтящото село. И в същия миг усещаш как сред странния, зловещ хлад потрепва нотка на нечовешко, злобно задоволство. Огледалните са открили нова жертва — теб!
Сам не знаеш какво те кара да го направиш, но тялото ти само се просва на земята в момента, когато из въздуха просвистяват два огнени лъча. Премяташ се, скачаш отново на крака и подирваш укритие зад най-близката горяща колиба.
Избери продължението — 178 или 194.
157
— Остави го на мира, сержант! — намесваш се ти. — Ако говори истината, нямаме време за губене.
Хашимото те поглежда обидено, но не казва нищо и само махва към изхода на колибата. Подир него с куцукане се отправя Хий-Ямшар. Дъждът навън е станал толкова силен, че старецът залита от ударите на водните струи. След десетина крачки Хашимото се връща назад, премята ръката му през рамото си и го помъква към общата барака.
Както си предполагал, в общата барака се е събрал почти целият екип. Липсват само легионерите от охраната, които винаги са те учудвали със способността си да спят неограничено дълго, когато не са на дежурство. На една маса в ъгъла родителите ти играят бридж с други двама лекари. Хашимото неволно е блъснал вратата малко по-силно и всички погледи се отправят към вас.
— Доктор Джагър! — в настаналата тишина гласът на легионера прозвучава тревожно. — В селото става нещо странно. Всички са избягали, а Хий-Ямшар твърди, че аймораните щели да дойдат.
Мини на 24.
158
Събужда те остра болка. Стреснато подскачаш в мига, когато върху рамото ти се стоварва нов удар. Със замъглени очи виждаш над себе си размахана тояга, а зад нея — злобното лице на Айгучи.
Отскачаш към стената, където са се свили останалите. Търговецът вдига тоягата и заплашително застава над вас.
— Проклети зверчета! Кой ви разреши да влизате тук?
Тишина.
— Кой? — изревава Айгучи.
— Ка… Каджанга каза… — заеква едно от момчетата.
Айгучи се озъбва и привежда лице над теб.
— Значи ти, а? Не ти ли стига снощното?
За секунда отново виждаш сцената на снощната гибел и болката от спомена е тъй непоносима, че имаш сили само да ахнеш. Но Камиури се обажда до теб:
— А ти откъде знаеш за снощи? Нали не беше тук!
Търговецът се разсмива с отвратително самодоволство.
— Знам, всичко знам! Тъкмо затова не бях тук. Как мислите, жалки червеи, защо стана цялата работа? Кой смятате, че отиде в храма да се оплаче на жреците, че небесните пришълци нарушават вековния ред на нещата? Аз, Айгучи! И боговете показаха своята мощ. Защото те са велики и страшни богове. Всеки, който се опълчи срещу тях…
Бученето в главата ти заглушава останалото. В гърдите ти се надига кипяща вълна от ярост. Този гнусен търговец е виновен за всичко! Не усещаш кога си скочил на крака — просто изведнъж откриваш, че стоиш срещу Айгучи със стиснати юмруци.