Каджанга — синът на светлината
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Каджанга — синът на светлината». Краткое содержание книги:
Любомир Николов
Каджанга — синът на светлината
СТРОГО СЕКРЕТНО!
ДОСТЪП XX 217 S-T
… Проблемът, с който се сблъскваме на Айяла, е уникален по своята същност. По всички характеристики планетата отговаря на клас HINT-3 (разумно хуманоидно население под технологичното ниво на развитие). От самото начало местното население (така наречените хора-котки) посреща нашите изследователски екипи дружелюбно, макар и с известна резервираност, дължаща се на строгите ритуални взаимоотношения между племената и вътре в тях. Същото отношение срещаме и в малобройните градове, достигнали феодално ниво. Като цяло би могло да се каже, че въпреки незадоволителния напредък в опознаването на Айяла и нейните обществени закони, проучването през първите години протичаше в рамките на нормалното.
Положението обаче коренно се промени след появата на Огледалните. Вече няма съмнение, че именно тяхно дело е гибелта на първите разузнавателни екипи, както и масираното нападение върху нашите изследователски станции четири години по-късно. Тук трябва да изтъкнем несъмнените слабости в действията на Звездния легион. След като от два века не бе имало среща със сериозен противник, ръководството на Легиона просто не се оказа на висота. Разузнаването действаше мудно и толкова неефективно, че сведенията за противника остават оскъдни до настоящия момент. Командното решение за евакуация на цивилните бази също бе взето със закъснение и именно на това дължим тежките човешки загуби, завършили с цялостната гибел на медицинско-изследователския екип, ръководен от доктор Дик Джагър.
В светлината на изложените факти няма съмнение, че ни остава само едно — пълна евакуация на Айяла, като бъдат оставени само няколко военни наблюдателни поста в астероидния пояс. Бъдещето ще покаже как трябва да се постъпи по-нататък.
1
Въздухът между пластмасовите стени на бунгалото е натежал от горещина и влага. Прозорците са широко разтворени, но откъм нощната джунгла не долита ни най-лек полъх на вятъра. Легнал върху походната кушетка, ти се въртиш под чаршафите и напразно търсиш съня.
На няколко крачки от теб до сгъваемата маса седят две човешки фигури и нощната лампа ги очертава като плътни черни силуети. Единият — едър и широкоплещест — е на твоя баща, доктор Дик Джагър. Другият — дребен, прегърбен и мършав — леко се поклаща в такт с напевните думи на стария Хий-Ямшар.
— Не, Диджанга — тихо изрича старецът, поглаждайки дългите си провиснали мустаци. — Вие, небесните пришълци, никога не ще ни разберете. Прости ми за обидата, но всички до един сте варвари.
Баща ти се разсмива.
— Ако искаш вярвай, старче, но някои от нашите говорят точно същото за вас. Щом нямате летящи лодки и самоходни каруци, щом измирате от болестите на джунглата и се криете от дивите зверове, значи сте варвари — така казват те. А според мен е чиста глупост да обявяваш когото и да било за варварин.
Хий-Ямшар поклаща глава.
— Ето, знаех, че ще се обидиш. Прикриваш го, но думите ми те засегнаха. Чуй ме добре, Диджанга…
— Името ми е Дик — прекъсва го баща ти. — Или ако предпочиташ да проявиш почит, наричай ме доктор Джагър.
— Диджанга! — упорито повтаря старецът. — Това е твоето име тук, шамане от небето. Ди-Джанга, тоест Голямата светлина. Настоявам, защото искам да разбереш, че не бихме те кръстили така, ако не изпитвахме към теб дълбоко уважение.
Виждаш как баща ти леко кимва към теб и когато проговаря, в гласа му отново звучат весели нотки.
— Сигурно и прозвището на Кайл идва от дълбокото ви уважение, а?
— Точно така — сериозно отвръща Хий-Ямшар. — Както знаеш, Каджанга означава Синът на светлината. Ако се замислиш, сигурно ще разбереш, че едва ли само случаят е отредил да носите подобни имена. Диджанга… Каджанга… и нека не забравяме твоята съпруга Лиджанга — Спътница на светлината.
— Съвпадение! — категорично заявява баща ти.