Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Смъртта е моят занаят
Смъртта е моят занаят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртта е моят занаят

Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:

Джак Макавой е криминален репортер в Роки Маунтън Нюз. Романът започва със самоубийството на брата-близнак на Джак, детектив по разследване на убийствата в денвърското полицейско управление. Или поне така изглежда на пръв поглед. И когато Джак започва да разследва самоубийствата сред полицаите, открива една много тревожна схема. Оформя се подозрението, че това е работа на сериен убиец, един дяволски изтребител на ченгета, разхвърлил следите си от единия до другия океан посредством „предсмъртните бележки“ — цитати от поемите на Едгар Алан По.
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 190
Перейти на страницу:

— За какво се използва?

— За правене на снимки.

— На деца?

— Искам адвокат.

— А шоколадите? За какво ви са толкова много? На децата ли ги давате?

— Бих искал да говоря с адвокат.

— Зарежи адвоката — изръмжа ядосано Суитцър. — Пипнахме те, Бризбейн. Ти правеше снимки на децата при душовете. Малки голи деца с майките им. Повдига ми се от теб, педал.

Гладън се прокашля и изгледа Делпи с празен поглед.

— Не знам нищо такова. Аз обаче имам въпрос. Длъжен съм да ви запитам: „Къде е престъплението“. Разбирате ли? Не казвам, че съм го направил, но ако приемем, че съм го направил, не знаех, че снимането на деца по плажа е вече незаконно.

Гладън поклати глава сякаш в изумление. Делпи поклати глава сякаш в отвращение.

— Детектив Делпи, мога да ви уверя, че съществуват множество легални прецеденти, поддържащи, че наблюдаването на допустимата голота на обществено място — в този случай, майка почистваща детето си на брега — не може да бъде тълкувано като извратен интерес. Нали разбирате, ако фотографът, който е направил такава снимка, е извършил престъпление, тогава вие също така би трябвало да обвините и майката, че е допуснала тази възможност. Но на вас вероятно всичко това ви е известно. Сигурен съм, че последният час и половина сте го прекарали в консултации с градския адвокат.

Суитцър се приведе към него през масата. Гладън усети неприятния му дъх на цигари и пържени картофи. По всяка вероятност бе ял картофите нарочно, само за да му въздейства с непоносимия си дъх по време на разпита.

— Слушай ме добре, ти, дребен задник, знаем отлично кой си и с какво се занимаваш. Сблъсквал съм се с какви ли не, и изнасилвачи, и убийци… но такива като теб, педал, представлявате най-низшата форма на живот на планетата. Не искаш да разговаряш с нас? Чудесно, не се напрягай. Ние просто ще те пъхнем за през нощта в Бискайлус в общото отделение. Познавам няколко човека там, Бризбейн. И ще им пошушна няколко думички. Нали знаеш какво се случва с педофили като теб в такива места?

Гладън бавно вдигна глава, докато не се намери очи в очи със Суитцър за пръв път от началото на разпита.

— Детектив, не съм много сигурен, но мисля, че дъхът ви е достатъчен, за да предизвика углавно разследване. Ако аз съм обвинен, че съм правил снимки на плажа, в правото съм си да подам жалба.

Суитцър рязко замахна.

— Рон!

Детективът замръзна, погледна Делпи и ръката му бавно се отпусна. Гладън дори и не трепна при заплахата. Ударът щеше да е добре дошъл. Знаеше, че ще му е от голяма помощ в съда.

— Умно — просъска Суитцър. — Значи си имаме тук адвокатче с килийно образование, което си мисли, че познава всички номера. Това е вълшебно, Е, тази нощ ще ти се наложи да отговориш на няколко анкетки, ако ме разбираш какво искам да кажа.

— Искам да се обадя на адвокат — изрече отегчено задържаният.

Беше му пределно ясно какво се мъчеха да направят тия задници. Не разполагаха с нищо и се опитваха да го сплашат, за да допусне грешка. Той обаче нямаше намерение да им приглася, защото беше прекалено умен. И подозираше, че дълбоко в себе си го знаеха и те.

— Вижте, на всички ни тук е пределно ясно, че аз няма да отида в Бискайлус. С какво разполагате? Имате камерата ми, която, не знам дали сте проверили, няма никакви снимки. Разполагате само с някаква билетосъбирачка или някой спасител, който твърди, че съм правил снимки. Но доказателства за това няма, освен техните думи. А ако сте ги сложили зад стъклото да ме гледат, тогава и тази идентификация не ви върши работа. И задника да си разпорите, пак не можете да докажете, че съм проявил извратен интерес.

Той зачака, но те не казаха нищо. Сега вече той имаше думата.

— Но в крайна сметка цялата работа е, че този, когото вие сте сложили зад стъклото, без значение дали мъж или жена, е бил свидетел на нещо, което по никакъв начин не би могло да бъде класифицирано като престъпление. Как ще доведе това до прекарването на нощ в областния затвор, не знам, Възможно е обаче да ми го обясните вие, детектив Суитцър, стига, разбира се, да не се окаже непосилно за интелигентността ви.

Суитцър скочи, изблъсквайки стола в стената. Делпи мигом протегна ръка, като този път физически го спря.

— Спокойно, Рон — заповяда тя. — Сядай. Просто седни.

Той се подчини. Делпи загледа Гладън.

— Ако се каните да продължавате с театъра, тогава трябва да се обадя на адвокат — каза той, — Къде е телефонът?

— Ще се обадите. Веднага след като ви регистрираме. Цигарите обаче можете да ги забравите. Областният затвор е място, където пушенето е забранено. Ние се грижим за вашето здраве.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)