Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Затова го прегърна, а когато той си сложи презерватива, я целуна отново. Целуваше я и я галеше, докато твърдата топка от нерви не се разтопи напълно.
— Малко ще те заболи. Мисля, че само за минута. Извинявай.
— Всичко е наред — трябва да боли малко, помисли си Рина. Една толкова голяма промяна не може да стане без никаква болка. Иначе няма да има смисъл.
Почувства го как си проправя път вътре в нея и се пребори с инстинкта си да го отблъсне. Джош продължи да я целува.
Устните му бяха меки, а членът между краката й беше твърд.
После дойде болката, която я прониза само за миг. Сетне отслабна, а когато той започна да се движи вътре в нея, се превърна в смущаваща смесица от възбуда и леко неудобство.
Джош притисна лицето си в косата й, а неговото тънко и гладко тяло сякаш се разтопи, прилепено към нейното. И това беше просто вълшебно хубаво.
5.
Беше странно да се върне отново вкъщи за лятната ваканция. Да пренесе нещата си от общежитието и да знае, че през следващите три месеца няма да има лекции, нито Джина ще стене и ще мърмори всяка сутрин, когато часовникът започне да звъни.
След като отново се озова в старата си стая, й се стори, че завръщането е съвсем естествено, като дишането. Но не беше точно така. Сега тя беше различна. Беше направила няколко определено сериозни стъпки да се разделели с детството си. Може би момичето, което събираше багажа си предишното лято, все още живееше в нея, но младата жена, която се връщаше сега у дома, имаше много повече опит. А Рина бе готова, дори повече от готова да види какво я очаква в бъдеще. Какво следва.
В нейно отсъствие дори къщата се бе променила. През следващите няколко седмици щеше да споделя една стая с Фран. Бела се нуждаеше от самостоятелна стая заради сватбените приготовления и купищата подаръци, и Фран, както винаги добра и разбираща, й бе предоставила своята за тази цел.
— Спокойно — обясни тя на Рина, когато я попита защо. — Така ще има мир, пък и ще бъде само за няколко седмици. Тя няма търпение да се пренесе в къщата, която родителите на Винс им купиха за сватбата.
— Не мога да повярвам, че са им купили къща — Рина подреждаше второто си чекмедже, както й харесваше — според цветовете.
Единственото, което нямаше да й липсва от живота в общежитието, беше постоянният безпорядък.
— Ами, те са богати. Дори много богати. Това е страхотна рокля — вметна сестра й, докато окачваше една от роклите на Рина в гардероба. — Откъде я купи?
— От разпродажба. Шопинг терапията е наистина страхотно средство срещу депресията — освен това се нуждаеше от някои нови неща за собственото си ново аз. — Колко е странно. Бела е първата, която ще се изнесе. Мислех, че ще бъдеш ти или аз. Тя винаги е имала най-много изисквания.
— Винс задоволява всичките й изисквания — каза Фран и се обърна към нея. Въпреки че познаваше отлично лицето на сестра си, дъхът на Рина спря. В потока лъчи от следобедното слънце Фран изглеждаше като картина. Позлатена, великолепна, блестяща.
— Не го познавам добре, но изглежда приятен. Стабилен. И е много хубав, Боже мой!
— Луд е по нея. Отнася се с нея като с принцеса, нещо, което тя винаги е искала. А това, че е богат, никак не вреди — добави с доволна усмивка Фран. — След като завърши право и получи адвокатските си права, бързо ще се издигне във фирмата на баща си. Ще има солидна кариера. Съдя от нещата, които чувам. Направо е идеалната партия за нашата Бела. Мама и татко много го харесват.
— А ти?
— И аз също. Той има стил, което е важно за Бела, но е общителен и лесно се приспособи към семейството. Държи се много мило, когато е у дома или долу в ресторанта. — На лицето й се появи замислен израз, докато разопаковаше вещите на Рина. — Гледа на Бела като че ли е произведение на изкуството. Не смятам това за лош признак — добави Фран.
— Сякаш се срамува от късмета и богатството си. А най-важното е, че се съобразява с настроенията й. А те, както сама знаеш, са безкрайни.
— Тогава значи е получил одобрението й — Рина отиде до гардероба и извади роклята си на шаферка в ментово зелено.
— Можеше да бъде и по-лошо.
— Така е — разглеждайки я, Фран се облегна на страничната каса на вратата и скръсти ръце. — Всички ние ще изглеждаме малко недодялани и безцветни на фона на нейното елегантно излъчване. Което всъщност беше целта й.
Рина остави обратно роклята с усмивка.
— Все пак е по-добро от тиквено оранжевото с милион джуфки и буфан ръкави, с които братовчедката Анджела ни издокара миналата година.