Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Никой не я наблюдаваше, слава Богу. Укори се за параноята, но все пак ускори крачка. Това беше просто вина. Можеше да живее с малко вина.
Влезе в своя купен на старо „Додж“ и заключи вратите, преди да тръгне.
Къщата, в която отиваше, бе на пет минути път от кампуса и старата триетажна сграда бе осветена като коледно дърво. По моравата пред нея танцуваха големи групи купонджии, а от отворената врата се лееше музика.
Рина долови сладката миризма на марихуана и откъслечни фрази от водените на висок глас ожесточени спорове за изяществото на Емили Дикинсън, за днешната администрация и по-успокоителния разговор относно играчите на „Ориоулс“.
Трябваше да си пробие път сред гостите, докато се озове вътре. Насмалко да бъде изкъпана с алкохолно питие, което някой разля точно пред нея и почувства известно облекчение, когато видя, че познава някои от младежите в голямата стая.
Джина я забеляза и се запровира сред танцуващите, за да я хване за ръката.
— Рина! Ти си тук! Това се казва новина!
— Не ми казвай нищо повече, преди да изядеш цяла кутийка „Тик-так“.
— О, по дяволите! — Джина бръкна в джоба на джинсите си, които бяха толкова тесни, че сигурно щяха да повредят вътрешните й органи. „Слим Фаст“8, който пиеше, не й помагаше да свали шестте килограма, които натрупа през техния първи семестър в колежа.
Тя извади оттам малката кутийка, която носеше винаги със себе си, и сложи няколко оранжеви бонбончета в устата си.
— Пияна съм! — рече, докато ги смучеше.
— Кой ли би предположил? Виж какво, можеш да оставиш колата си тук и аз ще те върна. Ще бъда дежурен шофьор тази вечер.
— Добре, след малко ще отида да повърна. След това ще се оправя. Между другото, имам новини! — Тя задърпа Рина през кухнята, която също бе претъпкана с хора, и двете излязоха през задната врата на двора.
Там имаше още повече хора. Какво ставаше? Нима целият кампус в Колидж Парк бе решил да зареже ученето тази вечер?
— Скот Делаутър ще бъде изгонен от колежа — съобщи Джина и направи няколко танцови стъпки, с които придружи изявлението си.
— Кой е Скот Делаутър и защо танцуваш заради нещастието му?
— Един от съквартирантите тук. Срещала си го. Нисичък, с големи зъби. А танцувам, защото неговото нещастие е нашият джакпот. Той напуска, а друг от къщата ще се дипломира през декември. Джен казва, че ще ни сместят тук за следващия семестър, ако спим заедно. Рина, ще се измъкнем от онази дупка!
— И да се преместим тук? Джина, върни се в нашия свят! Не можем да си го позволим.
— Говорим за разделяне на наема и разходите на четири. Не е кой знае колко. — Джина сграбчи ръката й, тъмните й очи блестяха от вълнението и от евтиното вино, а гласът й бе изпълнен с благоговение. — Има три бани! Представяш ли си? Цели три бани за четирима души! А не една за шест.
— Три бани — повтори замечтано като молитва Рина.
— Това е нашето спасение. Когато Джен ми каза, получих видение. Истинско видение, Рина. Мисля, че видях Светата майка да се усмихва. И тя държеше в ръката си люфа.9
— Три бани — повтори Рина. Не, не, не бива да бъда привлечена към Тъмната страна от блестящи предмети. — Колко е наемът?
— Ами… след като вземем предвид, че ще го делим на четири и че няма да се храним в стола, защото ще можем да си готвим тук, излиза направо без пари.
— Толкова много?
— И двете ще работим това лято. Можем да спестяваме. Моля те, моля те, моля те. Трябва да им кажем бързо. Ето виж, ще си имаме двор — тя направи широк жест с ръка. — Ще можем да посадим цветя. По дяволите, ще отглеждаме зеленчуци и ще ги продаваме! Всъщност ще можем да печелим пари, ако живеем тук.
— Кажи колко е наемът, Джина!
— Нека първо да ти донеса едно питие…
— Изплюй камъчето — настояваше Рина. И трепна, когато Джина най-сетне изрече сумата.
— Но ние ще…
— Млъкни! Остави ме да помисля — Рина затвори очи и започна да смята. Щеше да им бъде трудно, реши тя. Но ако наистина си готвеха сами, ако намаляха разходите за кино, дискове и парцалки… Можеше да се откаже от нови дрехи заради чудото на трите бани.
— Добре, съгласна съм.
Джина нададе победоносен вик, прегърна я и двете затанцуваха по тревата.
— Направо изпадам в благоговение! Не мога да чакам. Хайде да си вземем вино и да пием за провала на Скот Делаутър на академичните изпити.
— Изглежда разумно, но неподходящо — Рина се обърна и спря като закована. — Джош? Здравей.
Младежът затвори вратата зад себе си и й се усмихна със своята срамежлива усмивка, която подкоси краката й.
8
Сироп за отслабване. — Б.пр.
9
Едногодишно тревисто растение, от влакнестата му част се правят гъби и изтривалки за тяло. — Б.пр.