Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
Двамата с младата му съпруга се разделиха с усмивка. Тя бе донякъде любопитна да види още нещо от къщата, оглеждаше се, докато се качваше нагоре, и пътем зададе няколко въпроса.
— А тази стая? — попита тя и надникна през вратата в задната част на стълбите, по които се качваха. — Има такава огромна камина и няколко малки пещи. За какво са?
— Някога това беше помещението за дестилиране. Майка ми си спомня онези дни, но аз помня стаята винаги заключена.
— А би ли ми казала, къде е прислужницата ми. Съвсем забравих за нея.
— Качи се горе при багажа ви, госпожо.
Алис продължи нагоре, като разглеждаше и се бавеше. В къщата нямаше нищо величествено и ако младата господарка не беше в такова весело и приповдигнато настроение, това щеше да я уплаши и да я потисне. Дебели стени, дълбоко хлътнали прозорци, двойни врати на места, ламперия и дъбови подове, похабени от времето.
На площадката на стълбите имаше сводест проход. В прохода нямаше врата, а Алис Феърфийлд, както можем вече да я наричаме, се поспря на площадката и се огледа.
Беше щастлива, затова не мога да кажа какво неприятно впечатление произведоха във въображението й тези кратки надничания в старите и запустели стаи в съчетание с неприятната компания на възрастната й водачка, нито пък как се бяха отразили на възприятията й, но когато се обърна, за да навлезе в сводестия проход, застанала редом да старата жена с вдигната в ръката свещ, Алис Феърфийлд се сепна и възкликна смаяно.
Грозното лице на Милдред Тарнли надникна любопитно над рамото на младата дама. Тя пристъпи пред нея и надникна, озърна се наляво и надясно в прохода, а после се вгледа със заплашително любопитство в очите на младата си господарка.
— Стори ми се, че е прилеп, господарке. Снощи влезе един, ама вече го няма. Уплаши ли ви нещо?
— Аз… ти не го ли видя? — попита младата дама уплашена и смутена.
— Нищо не видях, госпожо.
— Много странно. Аз го видях. Кълна се. И почувствах как въздухът край лицето и роклята ми се раздвижи.
— Тук ли, госпожице… господарке?
— Да, тук, пред нас. Аз… ти не го ли видя?
— Не, госпожице… не знам.
— Нещо падна пред очите ни… От тавана до пода на това място — с леко движение на очите посочи тя открития сводест проход пред тях.
— Ами! Сигурно така ви се е привидяло.
— Сигурно, но беше много странно — голяма и тежка черна завеса се спусна на дипли от тавана до пода точно когато се канех да пристъпя. Стори ми се, че малко облаче прах се образува край нозете ни. И съвсем ясно усетих полъх.
— Ами значи наистина е била черна завеся, допускам каза старата жена, вперила поглед в нея.
— Да…, но как така допускаш?
— Такива глупости винаги са черни. Аз не видях нищо… нищичко… само каквото си е. Не виждате ли, че минавам?
Тя наистина направи няколко крачки напред-назад с неловък смях и стиснала свещта в ръка.
— Много добре знам, че сега няма нищо, обаче го видях. Иска ми се… да не бях — каза младата дама.
— И на мен ми се иска да не бяхте — отвърна Милдред Тарнли пребледняла и сърдита. — Който си казва молитвите, няма защо да се бои от такива неща. А що се отнася до мен, никога нищо не съм виждала в Грейндж, а пък съм стара жена и живея тук още от малка вече повече от шейсет години.
— Да вървим, моля те — каза Алис.
— Както наредите, господарке — каза старицата, поклони се и я поведе към стаята.
ГЛАВА 13
РАЗХОДКА ИЗ КАРУЕЛ ГРЕЙНДЖ
През една отворена врата в дъното на този кратък проход светеше приятен огън, който показваше, че стаята е била приготвена за пристигането й. Алис се чувстваше малко странно и поуплашена, но възвърна самообладанието си, когато зърна старата Дулчибела Крейн да разопакова багажа й на веселата светлина.
Мрачната старица Милдред Тарнли спря на прага.
— Стаята е много добре проветрена, госпожо — каза тя с малък поклон.
— Изглежда много удобна, благодаря ти. Всичко е толкова чисто и огънят е много приятен — отговори Алис и й се усмихна, доколкото можа.
— Имаме и стаята с гоблените и стаята с кожените мебели, обаче те не са толкова сухи като тази, нищо че са с ламперия.
— Дъб, нали така? — попита младата дама и се огледа.
— Да, госпожо. Освен това имаме и стаята с розовите тапети и гардеробната, ама са в много лошо състояние и понеже леглото е тук, реших, че тази е най-хубавата. Освен това в стената са вградени шкафове с рафтове, които се заключват, а и ключалките са оправени. Затова мисля, че тая стая е най-удобната, господарке. Ето тук е гардеробната. Искате ли да сложа още въглища и дърва в огъня?