Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Естествено, че не може! Би трябвало да кастрират всички мъже! — изсъска Гунила.
Изабела се обърна стреснато. Лицето на Гунила беше бледо като варосана стена. Погледът й бе устремен към Рупърт дьо Казевил, който със скръстени ръце се бе облегнал небрежно на една от колоните по външната стена на тържествената зала. Черните му очи я пронизаха като стрели, после хвърли поглед към Изабела и изкриви устни в дръзка усмивка. Каква ли дяволщина е замислил? — запита се страхливо Гунила и хвърли изпитателен поглед към Изабела, която се беше заслушала в песента на младия кастрат и не помръдваше. Излезе бързо в коридора и се стрелна към женските покои. Това беше удобен случай да потърси малкото ковчеже. Непременно трябваше да се отърве от онзи ужасен човек!
Певецът завърши изпълнението си, изпратен от бурни аплодисменти, и се наведе да вдигне цветята и дантелените кърпички, които му хвърляха дамите.
Вълшебната песен бе привлякла много слушатели и залата направо се пукаше по шевовете.
— Не понасям толкова хора на едно място — оплака се Изабела и започна да си вее трескаво.
— Да излезем в беседката — предложи Маргарет.
— Но тогава няма да чуваме певците — възрази Розамунда.
Изабела беше готова да се обърне, когато за частица от секундата погледна в две блестящи сини очи. Спря като ударена от гръм и сграбчи ръката на Матилда.
— Видя ли този певец? — попита задъхано тя.
— Тук има много певци — отговори объркано Матилда. — За кого говорите?
— За онзи там, в туниката на сини и бели ивици. Онзи с дългите руси къдрици. — Изабела посочи с пръст млад мъж, обърнат с гръб към тях.
Матилда стреснато натисна ръката й надолу.
— Не бива да показвате интерес към никого от бардовете — изсъска ядосано тя. — Спазвайте правилата!
— Трябва да го погледна в очите. Божичко, Матилда, какви очи! Сини като очите на чуждия рицар, блестят като скъпоценните камъни, които търговците носят от Изтока. Това е той, трябва да е той! Няма друг като него!
— Сигурна съм, че се лъжете, Ваше височество — възрази строго Матилда. — Онзи беше разбойник, крадец. Този е рицар на любовна служба. Има много мъже със сини очи.
Изабела притисна ръце към гърдите си.
— Сърцето ми бие като безумно — пошепна изненадано тя. — Този рицар е моят избраник.
Матилда се намръщи още повече.
— Вашият избраник ще бъде определен на турнира — напомни й тя.
— Значи той ще спечели турнира. Знам го, усещам го със сърцето си.
— Господи, Изабела, как да ви вразумя? — въздъхна Матилда. — Не се ли гордеете с високата чест, че повече от шейсет рицари ще се сражават, за да заслужат благоволението ви? Всички пеят, рецитират, съчиняват поезия и се бият заради вас. Готови са да дадат живота си за вас, а вие тичате подир една мечта.
Изабела сведе поглед.
— Нека си пеят и рецитират, нека дори да умрат в пясъка, аз искам само рицаря със сините очи. Той ще бъде моят съпруг.
Матилда изнервено извъртя очи.
— Предвиждам голямо нещастие, ако продължавате да се инатите. Княжеството на баща ви има нужда от силна ръка, и то веднага. Баща ви е стар и слаб.
— Това не е вярно! Той е в разцвета на годините си! Още дълго ще управлява. — Изабела стисна ръце в юмруци и се обърна ядно към приятелката си. — Как смееш да говориш така за своя господар?
— Защото не съм сляпа. Князът знае много добре какво е положението в земите му и как се чувства самият той. Затова иска да ви омъжи за най-смелия от рицарите си и да има достоен наследник. В сърцето ви не бива да има място за любов и сини очи. Бракът е само стъпка към голямата цел, принцесо, а тя е да служите на страната си. Обичайте когото искате, но той няма да получи достъп до стаята ви.
— Колко си жестока — прошепна Изабела.
— Права сте — въздъхна Матилда, — но за първи път в живота си се радвам, че не съм принцеса.
Изабела замълча. Чувстваше се объркана. Може би онова, което бе преживяла в гората, не беше истина. Може би беше видяла призрак. Нападнаха ги, убиха всички войници от свитата й с изключение на един, вероятно щяха да убият и тях двете, ако не бяха повярвали, че са монахини. Защото законът казва: който насили монахиня, ще бъде хвърлен от високото, а който убие монахиня, ще бъде изгорен жив. Дали в безкрайната си уплаха беше видяла сините очи като лъч надежда за спасение? Може би те не съществуваха, а бяха само плод на въображението й? Може би те бяха знак, изпратен от бога, за да повярват в избавлението?
— Доведи го тук, искам да пее пред нас — заповяда Изабела и тропна нетърпеливо с краче.
— Как да стигна до него, като залата е препълнена? — Матилда се надигна на пръсти, за да види накъде е тръгнал певецът, който междувременно беше изчезнал от полезрението им.