Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— По дяволите! — жално каза Слава, явно ядосан от собствената си бъбривост, и почти през плач продължи: — Маня, каза ли нещо на ченгетата за мен?
— Разбира се, че не съм им казала. Та нали осем години седях с теб на един чин, как бих могла… обаче трябва да знаеш, че убийството ме отврати. Разбрах, че имаш проблеми — съседът ти ми разказа, че събираш празни бутилки по кофите… Това на нищо не прилича! Трябваше да потърсиш помощ от приятелите си, от мен например… само че това не е достатъчен повод да търчиш из улиците с пистолет в ръка и да стреляш наляво и надясно.
— Ама аз изобщо нямах пистолет.
— Защо лъжеш? — възмутих се. — Нали те видях!
— Маня… виж какво, хайде да се видим и всичко ще ти обясня.
— Хайде! — съгласих се аз.
— Тогава ела у нас. Нали помниш къде живея?
— Разбира се, че помня, нали вчера идвах у вас!
— А, да… в такъв случай — чакам те, идвай!
— Добре — съгласих се, въздъхнах и прекъснах връзката.
— И къде се накани да ходиш? — погледна ме мрачно и полюбопитства Стас.
Във вихъра на полемиката изобщо бях забравила за него, а сега се блещех насреща му и се напъвах да си спомня какво точно успях да надрънкам в негово присъствие. Правилно казват хората, че езикът няма спирачки.
— Ще ти се обадя — изцедих една усмивка и се разбързах. — Днес. Вероятно още преди обед. Или дори по-рано. А ако искаш, довечера ще се видим.
— Не хитрувай! — строго поклати глава той, без да пуска ръката ми.
— Не хитрувам, наистина ще ти се обадя.
— Маня — въздъхна Стас, — с кого говори?
— С един съученик.
— Кой те е изхвърлил от колата и защо?
— Това пък откъде ти хрумна?
— Ти сама го каза.
— Аз ли съм го казала?
— Аха. Каза и за ченгетата, и за паспорта. Къде се каниш да ходиш? При този Слава ли?
— Отивам по работа. Честна дума. Имам една много важна работа, после ще ти кажа каква, а сега ще вървя, съгласен ли си? — И наистина се опитах да тръгна, но той ме държеше здраво.
— Имаш ли ум? — изсъска Стас, оглеждайки се настрани, тъй като вече събуждахме любопитството на околните.
— Разбира се — обидих се. — Как си позволяваш да разговаряш така с мен?
— Този твой съученик… случайно не е ли онзи, който вчера те е взел за заложница?
— Не! — стреснах се аз. — Откъде-накъде Слава ще ме взема за заложница?
— А ти защо го заплашваше с милицията?
— Просто така… исках да го сплаша. Отмъкна паспорта ми, нали чу!
— Маня, вчера тези момчета са ограбили едно кафене и на всичкото отгоре са застреляли човек, нали така?
— Е… само че не го направи Слава.
— А днес ти отиваш при него. Поне даваш ли си сметка… Не си даваш сметка — констатира той и ме погледна изпитателно. — Ти си свидетел. Те като едното нищо могат да те убият.
Трябва да си призная, че ужасно се стреснах. Дори си спомних поговорката: „Свидетелите не живеят дълго.“ Ала страхът ми не трая кой знае колко, тъй като не ми се вярваше, че Кузин желае смъртта ми. Погледнах Стас с преливащи от съмнение очи и отбелязах:
— Но ние с него сме съученици.
— Какви ги дрънкаш? — възмути се той, но пусна ръката ми и разтревожено ми зашепна: — Твоят Слава е убил човек.
— Не го направи той.
— Добре, направил го е ортакът му. Да допуснем, че Слава ще се разчувства от спомените за вашето прекрасно детство, но знаеш ли какви ще ги свърши въпросният ортак?
Неволно настръхнах, а сетне посърнах.
— Какво да правя? — попитах стреснато и се притесних, че Стас може да ми отговори: „Как какво, обади се в милицията.“ Макар да смятах, че Слава заслужава наказание, не бях в състояние да го наклепам пред милицията. Още от училище бяхме настроени зле към доносниците.
— Ще дойда с теб — заяви Стас.
— Защо? — учудих се.
— Как така защо? — гневно изсъска той. — Казах ти, че е опасно.
— Ами след като е опасно, защо трябва и ти да страдаш? — Наистина не разбирах защо толкова напираше да идва с мен и в този момент поведението му ми се стори подозрително.
— Не мога да ти позволя да рискуваш.
Прииска ми се да попитам: „Защо?“, но осъзнах, че така разговорът ни можеше да продължи до безкрайност, а от това нямаше да има никаква полза.
— Знаеш ли какво — предложих разгорещено, — не се бъркай в моите работи! Както аз не се бъркам в твоите.
— Сега това не е само твоя работа! — отряза ме той. — Разполагам със сведения, които могат да заинтересуват милицията и като честен гражданин…
— Ама ти честен гражданин ли си? — изненадах се. — Добре, тогава обади се на ченгетата.
Той явно не очакваше подобно предложение от моя страна и сега се блещеше насреща ми, изпаднал в пълна безизходица.