Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
В Системата за Живот на Земята ние научаваме мерките. Средата е поляризирана и са възможни сравнения. Ние разбираме какво е горещо и студено, силен и слаб, гладен и сит, бърз и бавен, тъжен и весел, мъж й жена, приятел и враг, любов и омраза — списъкът продължава.
Ние се запознаваме с приложенията на енергията по един полезен начин в много различни форми. Ние работим с физическата енергия едновременно вътре и вън от нашите тела. Ние преживяваме и насочваме умствената енергия без въобще да познаваме подробно как, защото това става съвсем естествено за нас.
Прилагайки нашето Човешко Съзнание, ние се научаваме да създаваме по начини и методи, които не знаем, че съществуват, защото те са уникални за време-пространството, а някои са особени и валидни само в тази система и не съществуват никъде другаде. Те обезпечават широки пространства на изява, която не подлежи на описание.
По подобен начин ние се научаваме да се възхищаваме на красотата. Откриваме я в незначителния камък, във величествената ела, в гръмотевичната буря, в океанската вълна, в нежно, изречената дума, в обагрения с облаци залезг в пълзящия към небето небостъргач, в музикалния акорд, в скока на леопарда — и отново списъкът е безкраен. И най-вече го откриваме в това, което другите хора мислят и правят, в техните и нашите чувства. И ние се научаваме да се смеем и радваме.
Всяко отделно нещо, на което ние се научаваме, независимо колко дребно или очевидно е, има безкрайно значение Там — извън време-пространството. Това напълно се разбира, когато някой се запознае с образователния процес на Системата за Живот на Земята, да бъдеш човек, който „живее“ Там. Тогава вие знаете, а не само вярвате, че си струва да се плати всяка цена, да бъдеш човек и да се учиш.
А сега, за да изпълните най-голямата промяна във вашия мироглед и да осигурите една проста и разбираема цел за съществуването тук в Системата за Живот на Земята, има нужда от специфичност. Това включва да се вгледаме отблизо в нещо уникално за Човешкия Разум — в нашия мисловен процес.
Съвременните теории твърдят, че освен нашата животинска дейност мисленето ни е разделено на две основни категории, които ние идентифицираме като ляво и дясно мозъчно полукълбо. Имайте предвид, че това идентифициране е само символично и разделението съвсем не е така ясно.
Процесът на лявото ни мозъчно полукълбо е частта от нас, която върши нещата. Тя е интелектуалната, аналитичната област на действие. Тук се намират нашите математически и говорни центрове, нашето логическо мислене, научните ни методи, Организационните ни таланти и способност за обучение и много повече. Именно дейността на лявото мозъчно полукълбо ни прави различни от животните. Тя е източникът на нашия оптимизъм, че мога да го направя.
Дясното ни мозъчно полукълбо е точно обратното. От него идват способностите ни за възприемане на формата и пространството, красотата, интуицията, чувствата, плюс всичко друго, което лявото полукълбо на мозъка не може да разбере и категоризира, включително любов, приятелство, вдъхновение и т.н. Дясното мозъчно полукълбо се ужасява от идеята, че произведената от лявото полукълбо формула може да се използва за количествена и качествена оценка на любовта и приятелството. Това е свещена територия на дясното полукълбо. И — парадокс — нашето дясно мозъчно полукълбо е генераторът на нашите отрицателни чувства.
Повечето от съвременните теории твърдят, че нашето човешко съзнание трепти напред-назад между лявото и дясното полукълбо на мозъка при възникването на различни ситуации в ежедневието ни. Когато извършваме изчисления, доминиращо е лявото полукълбо. Когато слушаме музика, надделява дясното. Изявата е върховна, когато лявото и дясното полукълбо мислят заедно, унифицирано, синхронизирано.
Нещо като културна подмолна война продължава от векове за да излезе на повърхността едва в последните години. Хората, при които доминантно е лявото мозъчно полукълбо, смятат, че тези, при които надделява дясното полукълбо, са основно неспособни да съществуват в Системата за Живот на Земята и се стремят да гледат на тях с презрение и недоверие. Онези пък, при които доминантно е дясното мозъчно полукълбо, смятат другите за хора без въображение, тъпи, свръхматериалиещ безчувствени и с недостиг на „духовни стойности“.