Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
Външен човешки Разум
Следващият външен слой е онова, което ние мислим, че другите си мислят за нас. Това е огромна смесица, защото част от него е интуитивна — несловесно общуване, което се обърква с онова, което нашите сетива и аналитични приемници ни казват. Този слой е в състояние на постоянно течение, непрекъснато се променя при всяко ново преживяване и възприятие.
В тази секция, която строго се контролира от културния контекст, ние развиваме неестествени и синтетични нагони и мотиви? което, може би води до повечето умствени и физически болести. Опитвайки се да се крепим или като водим напълно обратно съществувание, а това правят много хора, този начин на живот може, ако му позволим, да надделее, да доведе до същински ад-на Земята.
Роля на човешкия Разум
Движейки се навън, стигате до външния слой: онова, което искате другите да мислят за вас. Това обикновено е сравнително лесно. Най-често то се установява от възприемчивостта и нуждите на света около вас, положен отгоре надеждно от вълни и импулси, изтласкани от вътрешната ви същина. Представянето на личността внимателно и обикновено е покрито с измамен блясък. В трудни моменти никога не се появява следа от вътрешните пластове, дори и при голям стрес. Такива случаи умират заедно с фалшивите си лица, непреклонно и стоически.
Излъчване на човешкия мозък
Лай-външният слой, доста по-голям от вашите очаквания, е съставен от чуждите мисли за вас. Представете си, че съществувате когато и където някой друг човек или същество мисли за вас, дори и само понякога. Бихте могли да добиете представа за степента, като си спомните за всички онези, за които вие мислите, дори и само от време на време. Прибавете (само като убеждение в тази точка) всички онези, за които вие все още мислите, въпреки че те вече не населяват физическото си тяло — те сега са „някъде другаде“ — плюе онези, които ви познават от някое друго съществуване, където и каквото би могло или е било могло да бъде.
Твърде малко от тази радиация, излъчена от вас, като възприета от другите, ясно осъзнава вашата вътрешна Същност. Действат прикриването инфилтрацията. Но един проблем наистина ни създава голямо безпокойство, и той е — какво мислят другите за нас.
Достатъчно за този модел на Човешкия Разум. Сега може би изглежда, че бихме успели да изострим Различния си Мироглед, ако се концентрираме единствено върху знаците на Вътрешната ни същност, докато те си проправят пътя през множеството пластове на това, което сме ние.
Но трябва да се пазим от имитациите — онези, които са посветени на Системата за Живот на Земята и могат да възпроизвеждат огромно количество симулирани Вътрешни Същности, така умно направени, че биха могли да замаскират действителното действие и мотивация на Системата за Живот на Земята. Лесно е да бъдем заблудени.
Може би ще бъде от полза да възприемем, докато убеждението се превърне в Познание, че ние като Съзнателен Човешки Разум притежаваме едновременно и индивидуални цели, и цели като биологичен вид или цели за съществуване в Системата за Живот на Земята, което не е обичайно разбрана част от нашето познание при физическа будност. Възниква конфликт, когато Човешкият Разум изисква някакво действие, а Системата за Живот на Земята сама по себе си не може да откликне. Появява се нарастващо подозрение, че мнозинството от нашите умствени и физически грешки е резултат от този конфликт. Най-малката част от този конфликт е външна, по-голямата се намира в навика и мотивацията в рамките на Човешкия Мозък.
А ето и няколко от общите признаци на Личностната Същност, които биха могли да се появят през пластовете Те не са съвсем точно Системата за Живот на Земята и са неживотински, и не са записани по реда на тяхната значимост.
Емоция
Всеки израз на чувство: мъка, радост, яд, злоба, екстаз, омраза, екзалтация, депресия и т.н. — е все субективен и спонтанен: Решението е чувствата да бъдат преживени и впоследствие да ги поставим под контрол и да ги насочваме по наше желание.
В Системата за Живот на Земята няма чувство извън задълженията за оцеляване, като тези за опазване на малките, а те са напълно агресивни задължения, или пък отбранителни по своята мотивация. Най-близките симулации са желанието за притежание, надмощие, ревност, гордост и т.н.