Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
То прецени внимателно вероятностите и накрая взе решение. Първо, изпрати съответния отговор на Земята, след това активира главната програма. До пълното й разгръщане щеше да мине още известно време.
Чакането не го безпокоеше. Първо, защото то не беше живо и второ, поради факта, че и без това бе прекарало няколко хилядолетия в очакване да настъпи този момент. Тъй че още няколко дни едва ли щяха да имат значение.
8.
Лиза Дънкан подаде на Майк Търкот папката, обозначена с големи червени надписи „строго секретно“ отвън и на всеки от листовете, и се настани на седалката срещу него. Двамата бяха съвсем сами в предното отделение на големия Боинг-707 на ВВС. Зад тях бяха натрупани купища апаратура, а персоналът, който работеше на нея, бе преместен в другата класа.
Търкот разтвори папката и зачете първата страница. Почти веднага вдигна глава и я погледна учудено.
— Откога знаеш, че е имало съобщение до стража?
— Току-що го научих. Бях ужасно заета да предавам доклада за събитията в Етиопия и да уредя този самолет за Великденския остров.
В момента самолетът се намираше някъде над Индийския океан и летеше право на изток. Само преди часове бяха напуснали лагера, където в момента се разполагаха силите на ООН и пристигаха учени от КИСПП.
— Пуснали са го и в новините — съобщи му тя.
— Страхотно. Често съм си мислел, че не ни трябва разузнаване, след като си имаме Си Ен Ен.
Търкот прелисти втората страница и прочете посланието от Марс, изписано с едри, печатни букви.
ПРИВЕТСТВИЯ
МИРЪТ Е НАША ЦЕЛ
АСПАСИЯ
КРАЙ
— Какво, по дяволите, означава това?
— Това е само част от съобщението в двоичен код, очевидно предназначено за нас.
— Аспасия? — прочете на глас Търкот. — Че той отдавна трябва да е умрял.
— Може би компютърът на Марс не го знае. Може би просто реагира на съобщението на стража и пуска предварително направен запис. По-важното е, че предизвикахме обмяна на информация между компютрите.
Търкот прелисти следващата страница и втренчи поглед в снимката с Лицето от Марс. Следваше подробна информация за Сидонийския регион.
— Ама че странна история — промърмори той, докато четеше.
— Да, кой би очаквал? — въздъхна Дънкан. — Имам предвид, че на Марс явно има втори страж.
— Не точно втори. Забравяш онзи от Джамилтепек, който бе унищожен в Дълси. Кой знае дали няма и други? Но защо трябваше да го научим от пресата? Онези от КИСПП не ни ли вярват вече?
— Изглежда се опасяват от изтичане на информация.
— С други думи, не ни вярват.
— Говориш така, сякаш не си на служба в КИСПП.
— Аз съм войник от американската армия и изпълнявам заповедите на моето командване. Може да не ми харесват, но когато подписвах договора, и думичка нямаше за харесване. Ами ти — нали държеше пост в „Меджик-12“? Как ще докажеш, че не си била в течение на всичко, което се е вършило?
— Знаеш, че не съм била — тросна се тя и го погледна обидено.
Търкот вдигна ръка.
— Ей, не се сърди. Аз съм само един тъп войник и въпросът ми беше по-скоро риторичен. Но по същия начин и аз не съм част от онова, което върши Комитета. — Той кимна към папката със секретни документи. — Съдейки по това тук, КИСПП тръгва по стъпките на „Меджик“, обладан от фикс-идеята, че знае и разбира всичко и може да запази истината в тайна дотогава, докогато му е изгодно.
— Не вярваш ли на Комитета?
— А ти, Лиза? — той я погледна втренчено. За пръв път се обръщаше с малко име към нея.
— Аз ли? Не, не вярвам. Не си направиха труда да ме информират за катастрофиралия над Русия космически кораб. Може и да е обикновен бюрократичен пропуск, но нищо чудно да е съвсем преднамерено. Едно нещо ще ти кажа за това съобщение — то ще даде нови козове на прогресивистите, а те и без това дърпат конците в КИСПП.
— Защо?
— Такава е политиката в ООН. Да се сближават народите. Каква по-добра идея за сближение от съществуването на аирлианската раса?
— Какво ли искаше да каже компютърът с това „мирът е наша цел“? И трябва ли да му се доверяваме?
— Скоро кацаме на острова — произнесе уморено Дънкан. — Да видим какво ново ни чака там. Нямам представа какво е искал да каже компютърът, пък и сигурно възможностите му са доста ограничени, след като е чак на Марс. По-добре прочети последната страница от доклада.