Спечели облог за Сатаната

— Мисля, че е малко страшничко.

— Нищо подобно. Това е най-добрият начин за пътуване. Аз самият долетях дотук с един от тях, „Граф фон Цепелин“ от Североамериканските въздушни линии. Но в този свят няма въздушни кораби. Това окончателно ме убеди, че съм попаднал в друг свят и че не става дума за някаква хитроумна мистификация, чиято жертва съм. Пътуването по въздуха е толкова съществена част от икономиката на света, който познавам, че отсъствието му би променило всичко. Да вземем… Слушай, ти вярваш ли ми?

Тя изрече бавно и предпазливо:

— Вярвам, че ми казваш истината — такава, каквато я виждаш ти. Но за мен е съвсем различна.

— Знам, затова ми е толкова трудно да те убедя. Аз… Виж какво, ако не побързаш, ще пропуснеш вечерята, нали?

— Няма значение.

— Как да няма! Не бива да оставаш без вечеря, само защото аз съм направил някаква глупава грешка и съм наранил чувствата ти. А ако аз не се появя на масата, Инга ще прати някого да провери дали не съм болен или заспал. Виждал съм я да го прави, когато някой отсъства от масата. Маргрете, скъпа моя! Исках да ти кажа. Изчаквах случай да ти разкажа всичко. Имах нужда от това. Сега вече мога и трябва да го направя. Само че не мога да ти обясня всичко за някакви си пет минути, при това на крак. Ще намериш ли малко време да ме изслушаш довечера, след като оправиш леглата?

— Винаги ще имам достатъчно време за тебе, Алек.

— Добре тогава. Отивай да вечеряш, а аз ще сляза долу поне да разкарам Инга и ще те чакам тук, след като оправиш леглата. Става ли?

Тя кимна замислено:

— Добре. Алек… ще ме целунеш ли още веднъж?

По това разбрах, че ми вярва. Или иска да ми вярва. Спрях да се притеснявам за нея, дори се нахраних добре, въпреки че бързах.