Кладенецът на възнесението

Въпреки разликата в силата, опита и подготовката Вин се оказа достоен противник на Хам и Елънд неволно се усмихна. Тя не беше като другите — беше го осъзнал още първия път, когато я зърна на бала, първия й бал. Но напоследък все по-често си даваше сметка колко я е подценявал в началото.

Нова монета иззвънтя на перилата.

— И аз залагам на Вин.

Елънд се обърна изненадано. Мъжът, произнесъл тези думи, бе войник и допреди малко бе стоял по-назад с останалите. Елънд се намръщи.

— Кой си…

И се сепна. Като се изключеше брадата и позата, той познаваше това лице.

— Дух? — попита изненадано.

Момчето се засмя под очевидно фалшивата брада.

— Бешел къдято ма повикали-пратили.

Елънд се намръщи.

— В името на лорд Владетеля, пак ли този твой проклет диалект?

— О, само лека носталгична закачка — отвърна Дух през смях. Дори сега в думите му се долавяше източен акцент, но през първите пет месеца, след като се запозна с момчето, Елънд почти не разбираше какво казва. За щастие Дух постепенно изостави привичката си да говори на своя странен диалект, също както и да носи обичайните си дрехи. Шестнайсетгодишният младеж вече бе висок почти два метра и твърде малко напомняше дългурестия хлапак, който Елънд помнеше отпреди година.

Дух се опря на перилата до Елънд в позата на скучаещ младеж, с което премахна и последния намек за войника, за който се представяше — и какъвто не беше.

— Дух, защо си облечен така? — попита намръщено Елънд.

Дух сви рамене.

— Аз не съм Мъглороден. Ние, по-простичките шпиони, трябва да открием други начини да събираме информация, без да влитаме през прозорци или да подслушваме от покриви.

— От колко време си тук? — попита Клъбс и стрелва с яден поглед племенника си.

— Отпреди теб, чичо Мърмор — рече усмихнато Дух. — И за да отговоря на следващия въпрос, прибрах се преди два дена. Малко преди Доксон, ако трябва да съм точен. Реших да си отдъхна, преди да се върна към задълженията си.

— Дух, не зная дали си забелязал — каза Елънд, — но ние сме във война. Сега не е време за почивки.

Дух сви рамене.

— Не исках да ме отпратите наново. Щом сражението ще е тук, предпочитам да съм на точното място. Нали разбирате, заради тръпката.

— И откъде се сдоби с тази униформа? — изсумтя Клъбс.

— Ами… хъм… — Дух се огледа и за миг заприлича на неувереното хлапе, което беше доскоро.

Клъбс промърмори нещо за непослушните момчета, но Елънд само се разсмя и потупа Дух по рамото. Момчето отвърна с усмивка. Очевидно групата на Вин се беше сдобила с още един полезен член. Като Калаено око — Мъглив, който гори калай, за да подсилва сетивата си, — Дух можеше да подслушва разговори от голямо разстояние, както и да вижда дребни подробности.

— Е, добре дошъл — заяви Елънд. — Какви са новините от Запада?