Сплавта на закона

— Не е заради супата — отвърна Уаксилий. — Току-що си спомних за една работа, която трябваше да свърша.

„И тя е да удуша един човек“.

— Ще се върна след миг със супата, дами и господа — обеща Уейн. Носеше дори фалшиви териски обици. Разбира се, Уейн бе тясно свързан с Терис — както и самият Уаксилий, — за което говореха ферохимичните им способности. Черта, която не се срещаше често в рода му, вероятно защото едва една пета от Основателите бяха произхождали от Терис. Терисците се женеха рядко за други народности.

— Този прислужник не ви ли се струва познат? — попита Мараси, загледана след Уейн.

— Вероятно ни е обслужвал предния път, когато идвахме — обясни лорд Хармс.

— Но аз не бях тогава с вас…

— Лорд Хармс — прекъсна я нарочно Уаксилий, — имате ли някакви новини за вашата роднина? Тази, която е била отвлечена от Изчезвачите?

— Не — отвърна бащата на Стерис и отпи от чашата си. — Гибелта да ги тръшне тези негодници. Това е напълно недопустимо. Подобни неща трябва да си останат само в Дивите земи!

— Така е — потвърди Стерис. — Случки като тази подкопават авторитета на констаблите. Ами грабежът в града? Ужасно!

— Как беше там? — попита неочаквано Мараси. — Лорд Ладриан? Какво е да живееш на място, където няма закони? — Изглеждаше искрено заинтригувана, но въпросите й накараха лорд Хармс да се намръщи.

— Доста трудно понякога — призна Уакс. — Хората там вярват, че могат да вземат всичко, каквото пожелаят. И се изненадват, ако някой се опитва да им попречи. Като разглезени деца, които не разбират играта, на която играят.

— Игра? — повтори навъсено лорд Хармс.

— Образно казано, лорд Хармс — обясни Уаксилий. — Виждате ли, тези хора вярват, че ако си добре въоръжен и умел в стрелбата, светът ти принадлежи. Аз бях и двете, но вместо да взимам, пречех на тях да го правят. Това ги озадачаваше.

— Много смело от ваша страна — отбеляза Мараси.

Той сви рамене.

— Не става въпрос за смелост. Някак си ми допадаше.

— Дори когато става въпрос за Вернострели?

— Те са малко по-особен случай. Аз… — Той застина. — Откъде знаете за тях?

— Четох някакво съобщение — Мараси се изчерви. — За Дивите земи. Има разни неща, доклади в библиотеката на университета, и в книжарниците също.

— Аха. — Той вдигна чашата с вино, за да прикрие смущението си.

И щом отпи, нещо се изтърколи в устата му. Едва не изплю виното от изненада. Но успя да се сдържи.

„Уейн, наистина ще те удуша“. Прехвърли нещото в шепата си, докато се преструваше, че кашля.

— Е — обади се Стерис, — дано констаблите бързо се разправят с тези бандити и редът и спокойствието отново бъдат възстановени.

— Лично аз — рече Мараси — се съмнявам, че това ще стане.

— Мило дете. — Лорд Хармс я погледна строго. — Това е малко пресилено.

— Искам да чуя какво ще каже, милорд — намеси се Уаксилий. — Разговорът е интересен.

— Какво пък… нямам нищо против.

— Това е само една моя теория. — Мараси се изчерви. — Лорд Ладриан, когато бяхте блюстител в Сушаво, какво бе населението на градчето?