Сплавта на закона

— Какво има, Уаксилий? — попита Стерис, докато се обръщаше с гръб, за да й помогне да си свали мантото. Беше с красива червена рокля, ушита по последна мода, но не прекалено предизвикателна.

— Просто се удивявам от броя на гостите, скъпа — отвърна Уаксилий, докато подаваше мантото й и шапката си на иконома. — Имам чувството, че са поканили половината град. Присъствах на доста официални събития, откакто се върнах, но нито едно не беше толкова многолюдно.

— Е, това е нещо специално — рече тя. — Сватба и съюз между две много влиятелни Къщи. Не биха искали да пропуснат никого. Освен тези, които преднамерено не са поканили.

И му подаде ръка. Още в каретата му бе изнесла подробна лекция за това как точно трябва да я държи. Неговата ръка над нейната, леко притисната, с пръсти, опиращи в дланта. Струваше му се ужасно неестествено, но тя настояваше да е така и че по такъв начин ще изпратят на всички посланието, което е нужно. И наистина, веднага щом влязоха в залата към тях се извърнаха любопитни погледи.

— Искаш да кажеш — попита той, — че една от целите на сватбената вечеря е да покаже не само кои са поканени, но и кои не са?

— Именно. И за да бъде осъществена тази цел, са поканени всички останали. Йоменови са могъща фамилия, макар да вярват в Отцепничеството. Ужасна религия. Представи си само, да се прекланяш пред самия бог Железни очи. Както и да е, никой не би пропуснал покана за подобно събитие. И така нежеланите не само ще останат навън, но и няма с кого другиго да се срещнат, тъй като познатите им ще бъдат тук. Така им остава или да се съберат с други низвергнати като тях — с което да подчертаят още веднъж своята изолация, — или да си седят сами вкъщи и да се чудят кого и кога са обидили.

— От опит знам — рече той, — че подобни постъпки нерядко предизвикват насилнически решения. Като да застреляш някого.

Тя се усмихна и махна с премерен жест на някого в тълпата.

— Уаксилий, това не са ти Дивите земи. Ние сме в Града. Тук не постъпваме така.

— И зная защо. За някои от тези типове ще е истинска милост да ги застреляш.

— Още не си видял най-лошото — успокои го тя и отново кимна. — Виждаш ли онзи човек, онзи с гръб към нас? Едрият мъж с дългата коса?

— Да.

— Лорд Шурман. Нежелан от мнозина гост. Невероятен досадник, когато е трезв, и грубиян, след като се напие — което се случва почти винаги, ако ми позволиш да добавя. Вероятно най-неприятният член на висшето общество. Сигурно мнозина биха предпочели да им отрежат ръката, вместо да прекарат няколко минути в разговор с него.

— И защо е тук?

— За да подсили оскърблението, Уаксилий. Непоканените ще са дваж по-подразнени, когато научат, че Шурман е бил тук. Като добавя няколко лоши примеса като него — мъже и жени, които са абсолютно нежелани, но не го осъзнават, — Къща Йомен всъщност заявява: предпочитаме да си прекарваме времето дори с тези хора, отколкото с вас. Много ефикасно. И гадничко.