![Пурпурните реки [Les rivières pourpres - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/2/purpurnite-reki-les-rivi-download.jpg)
Пурпурните реки [Les rivières pourpres - bg]
- Автор: Гранже Жан-Кристоф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пурпурните реки [Les rivières pourpres - bg]». Краткое содержание книги:
В друго малко градче неизвестни лица проникват в училището и оскверняват гробницата на малко момченце. Случаят е поет от младия лейтенант Карим Абдуф. Започва надпревара с времето. Двамат полицаи вървят по различни следи, които в края на краищата се пресичат, за да доведат до невероятно разкритие.
— Защо… защо правиш това, човече?
— За да си спомняш — прошепна Карим. — Ченгето е винаги проблем за такива като вас. А арабското ченге е страхотен проблем. Опитай се още веднъж да посегнеш на арабин и ще се запознаеш с проблема. (Отново го изрита.) Из основи.
Карим взе глока си и напусна склада. Метна се в колата и рязко потегли. Спря няколко километра по-нататък, за да се успокои и размисли. Значи оскверняването беше станало преди два часа сутринта. Осквернителите бяха двама и може би караха източна кола. Погледна часовника си — време бе да си напише рапорта. Беше си изпълнил задачата. Сега Крозие трябваше да му отпусне юздите. Щеше да води разследването по свой начин — да се занимае например с момченцето, изчезнало през 1982 година.
III
11
„Огледът на вътрешната страна на гръдния кош показва дълги порезни рани, несъмнено направени с остър инструмент. Налице са и други подобни рани на раменете и по ръцете…“
Съдебният лекар Марк Костес беше млад, с очила, с остри черти и разсеян поглед. Ниманс веднага го хареса. Разпозна в него влюбения в работата си човек, може би недостатъчно опитен, но с много хъс. Костес четеше заключението си с равен глас:
„Многобройни изгаряния — по гърдите, раменете, хълбоците, ръцете. Наброяват се около двайсет и пет подобни белези, много от които на същите места като по-горе описаните срезове…“
Ниманс попита:
— Какво значи това?
Докторът стеснително го погледна иззад очилата си.
— Мисля, че убиецът е обработвал раните с огън. Изливал е върху раните малки количества бензин и го е запалвал.
Ниманс обходи стаята на първия етаж на факултета по психология и социология, където бе настанил щаба си. На това дискретно място бе пожелал да се срещне със съдебния лекар. Капитан Барн и лейтенант Жоано също присъстваха, кротко седнали на студентските пейки.
— Продължавайте.
„… Установени са също многобройни хематоми, едеми, фрактури. Само върху гърдите има осемнайсет хематома. Четири ребра са счупени. Двете ключици са направо раздробени. Както и три пръста на лявата ръка и два на дясната. Гениталиите са посинели от нанесените удари.
Използван е железен или оловен прът, дебел около седем сантиметра. Трябва, разбира се, да се вземат под внимание нараняванията, причинени от пренасянето на трупа и «вграждането» му в скалата…“
Ниманс огледа присъстващите — отбягващи погледи и покрити с капчици пот слепоочия.
„Лицето е недокоснато. По тила няма видими белези от рани…“
Полицаят попита:
— По лицето не са ли нанасяни удари?
— Не. Изглежда дори, че убиецът е избягвал да го докосва.
Костес сведе очи над доклада си и понечи да продължи да чете, но Ниманс го прекъсна:
— Почакайте. Предполагам, че има още много.
Лекарят притеснено примигна и разлисти доклада си.
— Още доста страници.
— Добре. Ще си го прочетем сами. Дайте ни по-скоро причината за смъртта. От какво е настъпила, от раните ли?
— Не. Човекът е бил удушен. Няма никакво съмнение. С метална тел с диаметър около два милиметра. Може би кабел от спирачка на велосипед или струна от пиано, нещо такова. Телта се е врязала в плътта на дължина петнайсет сантиметра, раздробила е глътката, разкъсала е мускулите на ларинкса и е прекъснала каротидната артерия, като е предизвикала кръвоизлив.
— Часът на убийството?
— Трудно е да се каже. Поради свитото положение на трупа. Процесът на трупното вдървяване е бил нарушен от тази гимнастика и…
— Дайте ми един приблизителен час.
— Бих казал… събота вечер между двайсет и двайсет и четири часа.
— Може би са нападнали Кайоа, когато се е връщал от експедицията си?
— Не е задължително. Според мен е бил изтезаван доста време. Смятам по-скоро, че са го отвлекли сутринта. И че мъките му са траяли през целия ден.
— Защитавал ли се е?
— Не може да се каже, раните са прекалено многобройни. Едно е сигурно — не е припадал. Бил е вързан и е понесъл мъченията в пълно съзнание. Следите от завързване по ръцете са очевидни. От друга страна, нищо не говори, че устата му е била запушена, което означава, че палачът не се е боял, че ще чуят виковете му.
Ниманс се опря на перваза на един от прозорците.
— Какво ще кажете за изтезанията? Професионални ли са?
— Професионални?
— Дали не става дума за военни техники на мъчение? За познати методи?
— Не съм специалист, но мисля, че не. По-скоро бих казал, че става дума за методи на… луд човек. На откачен, който е искал да получи отговор на въпросите си.
— Защо смятате така?