Подводни течения

Той коленичи отново пред апарата и започна да търси, методически повтаряйки всяка стъпка. Когато стигна до масичката, я огледа от всички страни и с преместването на погледа съзря крайчеца на черната кутийка на дистанционния контрол там, където е била оставена — между матрака и таблата на леглото. Извади от джоба си писалка и гребенче, разчисти възглавниците и седна върху матрака. С помощна на гребенчето и писалката, без да пипа с пръсти, той изтегли кутийката от процепа и я постави на чаршафа. Като всички детективи, така и Болд винаги носеше комплект книжни торбички за проби в джоба на сакото си. Извади една и постави в нея устройството за дистанционен контрол.

Докато затваряше торбичката, погледна за момент навън през прозореца. Там горе, между две къщи на Седемдесет и трета улица, стоеше самотен електрически стълб като най-високата мачта на голям кораб, чийто връх оглеждаше къщата на Крой като гнездо на врана над гигантските гребени на океанските вълни. Удобна позиция! Минута по-късно той вече катереше хълма, изгарящ от нетърпение да пресече Седемдесет и трета и да намери този стълб.

С приближаването като че нещо го дърпаше към стълба. Той се извисяваше в далечния край на улицата върху хълм, който на известна височина се изравняваше, след което пак тръгваше стръмно нагоре към стълба. Стоеше отделно от другите и беше по-висок с два-три фута. Дузина жици тръгваха от него на всички страни, а половината от тях захранваха къщите оттатък улицата. Металически стъпала изпъкваха отстрани като късите крака на стоножка. Точно когато Болд пресичаше улицата, блясък на бяла светлина мигна в прозореца на втория етаж на къщата зад стълба. Искрата привлече неговото внимание и той се обърна да види от какво произхожда. Отново се появи малък сноп лъчи в прозореца, като да идваха от мигащо фенерче, както той си помисли. Погледна от по-близо, но не можа да види по-ясно. Уличната лампа се отразяваше от стъклото на прозореца също. Приближи се още повече и установи, че не беше никакво фенерче; приличаше повече на обектива на телескоп. Хвърли поглед по посока на наблюдението. Едноетажна къща обаче блокираше погледа от Седемдесет и четвърта. Но нали телескопът беше на височината на втория етаж! Сърцето му започна да бие учестено. Изтича в пролуката между къщите и застана. Погледна първо към Седемдесет и четвърта улица, после назад към телескопа. Забърза към края на тази алея и към задния двор — през оградата и малко под него, линията на наблюдение от телескопа право към къщата на Крой. Тогава побягна обратно към улицата. Осветителният стълб показваше признаци на неотдавнашно изкачване. Обикновено обработените стълбове с времето ставаха тъмнокафяви, а на повърхността на този стълб имаше дълги драскотини в жълтеникав цвят от двете страни, на височината на първото захващане с ръка. Нямаше съмнение, че този стълб е изкачван съвсем неотдавна, а отгоре би могло да се наблюдава ясно спалнята на Черил Крой. Болд се усмихна с известно чувство на самоудовлетворение като погледна високия стълб. „Ние всички правим грешки понякога — мислеше си той. — Толкова малко от нас са способни да направят нещо перфектно!“