Прелестен мрак

Затворих очи и се опитах да се концентрирам, за да проверя дали Лена беше наоколо. Но вече знаех, че едва ли ще бъде. Можех да усетя, когато се оттегляше надалече, което напоследък ставаше все по-често.

Ама се провикна отново от стълбището:

— Ако закъснееш и за последния си изпит, ще те оставя на диета само на овесени питки до края на лятото и няма да те пусна да излезеш от стаята! Обещавам ти го.

Лусил ме гледаше от пода пред леглото ми, така както вече правеше в повечето сутрини. След като се появи на верандата ни, я отнесох обратно при леля Мърси, но на следващия ден тя отново беше на нашето стълбище. След това леля Пру убеди сестрите си, че Лусил е дезертьорка, и котката официално се премести у нас. Бях доста изненадан, когато Ама отвори вратата и я пусна вътре, но тя имаше достоверно обяснение. „Няма нищо лошо в това да имаш котка в къщата си. Те могат да видят неща, които повечето хора не могат — като разни типове от Другия свят, когато решат да преминат тук — и добрите, и лошите. И ще ни отърве от мишките.“ Май можеше да се каже, че Лусил е животинската версия на Ама.

Щом влязох под душа, топлата вода се изля върху мен и отми всичко. Всичко, освен белега. Пуснах още по-гореща вода, но не можех да се фокусирам върху къпането си. Умът ми беше затормозен от толкова много неща. Сънят, ножът, смехът…

Последният ми изпит по английски език.

По дяволите.

Бях заспал, преди да преговоря материала. Щях да се проваля на теста, щях да се проваля по английски, независимо дали ще седна от „добрата“ или от „лошата страна“ на окото. Оценките ми и без това не бяха страхотни този срок и като казвам това, имам предвид, че се бях изравнил с Линк. И това не беше обичайното неучене и минаване по допирателната, благодарение на старите ми знания. Вече имаше вероятност да ме скъсат по история, защото с Лена не бяхме участвали във възстановката на битката при Хъни Хил в деня на рождения й ден. Ако се провалях и по английски, щях да прекарам цялото лято в училището, а сградата му беше толкова стара, че даже нямаше климатици. Можеше дори да повторя и годината. А точно днес не бях в добра форма за тестове. Бях прецакан.

Това беше петият поред ден на свръхголемите закуски. Цяла седмица имахме изпити, а Ама вярваше, че има пряка връзка между количеството храна, която изяждах, и как се справях в училище. От понеделник насам на закуска, общо взето, поглъщах теглото си в яйца и бекон. Нищо чудно, че стомахът направо ме убиваше и имах кошмари. Или поне така се опитвах да се убедя сам.

Ровех умислено с вилицата в яйцата си.

— Още яйца? — Ама гледаше към мен подозрително. — Не знам какво кроиш, но не съм в настроение. — Сложи поредното яйце в чинията ми. — Днес не е подходящо да си играеш с търпението ми, Итън Уейт.

Не исках да се карам с нея. Имах си достатъчно собствени проблеми.

Баща ми бродеше из кухнята и отваряше шкаф след шкаф в безуспешно търсене на своята любима юфка.