Фаворит

— Разбирам те напълно — досещах се каква е причината. — Навярно са те попитали в какви отношения си с мен и защо продължавам да живея в дома ти.

Тя ме погледна с изненада и явно облекчение.

— Да, така беше. Не знаех как да ти го кажа. За мен няма нищо по-нормално от твоето присъствие тук, но като че ли не успях да ги убедя.

— Утре ще се изнеса. Сила. Няма да позволя повече клюки по твой адрес. След като на полицаите им е минало през главата, че може да си изневерявала на Бил с мен, същото може да хрумне и на хората в селото. Това е много безотговорно от моя страна, за което ти се извинявам.

Всъщност според мен бе напълно нормално да продължа да живея в къщата на Бил след кончината му.

— Дума да не става, че ще си тръгваш заради мен, Алън — заяви Сила с категоричност, на каквато не бях очаквал, че е способна. — Нужен си ми. Ако не си тук да си говоря с теб, особено вечер, само ще седя и ще плача. Денят се изкарва по-лесно — децата, къщата… Ала нощем…

Внезапно изписалата се по лицето й покруса ми разкри колко свирепа и раздираща е болката от пряспата, четиридневна рана.

— Не ми пука, да си приказват каквото искат. — В очите й избликнаха сълзи. — Нужен си ми тук. Моля те от сърце, не си отивай.

— Добре. Не се тревожи. Ще остана колкото трябва. Но искам да ми обещаеш, че ще ми кажеш, когато вече си в състояние да ме пуснеш.

Тя избърса очите си и се опита да се усмихне.

— Когато започна да се тревожа за репутацията си ли? Обещавам.

Бях изминал близо сто и петдесет километра зад волана в добавка към двете състезания и се чувствах уморен. Прибрахме се рано по стаите. Сила ми обеща да си вземе приспивателните.

В два часа през нощта обаче тя отвори вратата на спалнята ми. Събудих се веднага. Тя светна лампата на нощното шкафче и приседна на леглото.

Приличаше на малко, беззащитно момиченце. Под леката светлосиня, дълга до коленете копринена нощница прозираха очертанията на стройното й тяло и стегнатите й гърди.

Подпрях се на лакът и прокарах пръсти през косата си.

— Не мога да спя.

— Взе ли си хапчетата? — попитах, въпреки че и сам можех да си отговоря. Погледът в очите й беше някак отнесен, а и с ясно съзнание никога не би влязла в стаята ми в подобни одежди.

— Да. Малко ме замаяха, но не можах да заспя. Изпих даже още едно. — Произнасяше думите завалено и бавно. — Ще си поприказваш ли с мен? Може да се унеса. Когато съм сама, само лежа в леглото и си мисля за Бил… Разкажи ми какво стана в Плъмптън… Каза, че си яздил някакъв чужд кон… Моля те, разказвай…

Седнах в леглото, наметнах юргана на гърба си и й разказах за Кейт и подаръка на чичо Джордж. През цялото време си мислех колко пъти съм стоял до леглата на Поли, Хенри и Уилям и съм ги приспивал с приказки. След известно време обаче забелязах, че тя стои с наведена глава и не ме слуша. Скоро по ръцете й бавно закапаха едри сълзи.