Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че твоите хора могат да ни намерят до утре?
Слейд се замисли.
— Нямам представа, док.
— Нали знаеш, че името ми е Триша. Нима ще те заболи, ако го кажеш?
Настъпи тишина.
— Няма да ме заболи.
Младата жена си пое дълбоко дъх. Беше преживяла ужасен ден, не се чувстваше добре, тялото я болеше, а стомахът я присвиваше от глад. Раздразнението й нарасна.
— Но няма да го използваш, нали? Защо се инатиш и продължаваш да ме дразниш? Какво, по дяволите, съм ти направила?
Още няколко минути преминаха в мълчание. Триша поклати глава, сигурна, че той няма да й отговори. Ръката му докосна рамото й и тя подскочи изненадано. Не беше очаквала.
— Хайде да легнем и да си починем. Трябва да поспим няколко часа, докато все още е възможно.
— Ами ако ни намерят? Не трябва ли да се редуваме и единият от нас да стои буден?
— Не. Вятърът духа към нас. Ще ги подуша, ако се приближат достатъчно близо. Ще легна до теб. Може да ме използваш за възглавница, док. Необходима ти е топлината на тялото ми, за да се сгрееш.
— Не, благодаря.
Тя чу как мъжът изсумтя или може би се ухили, не беше сигурна кое от двете.
— Започва да става студено, а земята е твърда, док. Когато се измориш и замръзнеш, свий се до мен. Лека нощ.
Ръката му пусна Триша и той се опъна до нея. Бедрото му се допря до нейното. Зрението й се приспособи към тъмнината и тя видя очертанията на тялото му на земята. След известно време, вятърът стана по-студен. Младата жена се размърда и се премести няколко сантиметра по-близо до Слейд. Обърна се на една страна и подложи длани под главата си, за възглавница. Измъчваха я глад и умора. Докато лежеше, друг проблем започна да напира в тялото й.
— Слейд?
— Какво?
— Трябва да отида до тоалетната.
Той въздъхна.
— Добре. — Изправи се. — Подай ми ръка и ще те отведа някъде по-надолу.
— Защо?
Младият мъж се поколеба.
— Не искам да ми мирише на урина, док. И определено не искам да е срещу вятъра, ако се налага да правиш нещо друго.
— О — изчерви се тя. Не беше помислила за това.
Той я изправи внимателно на крака и тя го последва. Изминаха около двадесет крачки и спряха.
— Можеш да се облекчиш тук. Аз ще се отдалеча още малко по-надолу и също ще си свърша работата.
— От къде да знам, че няма да гледаш?
Слейд се засмя.
— Може да съм перверзник, но не чак толкова, док. Ще се върна след малко, затова побързай.
За последно Триша бе ходила на къмпинг преди петнадесет години. Разкопча панталона и го смъкна надолу. Тъмнината не й помагаше особено. Молеше се Слейд да не е някъде наблизо и да я наблюдава. Дочу слаб шум и се намръщи. Точно сега му завиждаше, че е мъж. Облекчи се и набързо оправи дрехите си. Пристъпи няколко крачки напред и зачака.
— Надявам се, че не си се бърсала с ръката — изсумтя тихо той. — Ако си го направила с тази, ми кажи, за да те хвана за другата.
— Не съм — въздъхна Триша. — Ти си ненормален. Някой казвал ли ти го е? Кой би постъпил така?
Той се засмя.
— Не знам, но исках да бъда сигурен. — Хвана дланта й и я поведе към мястото, където бяха лежали. — Лека нощ, док.
— Спри да ми викаш „док“. Казвам се Триша. Защо не ме наричаш по име? Какво, по дяволите, съм ти направила, че не ме харесваш? — Мълчание. Обхвана я гняв. — Няма да млъкна, докато не ми отговориш. Мисля, че искаше да си починеш.
— Не би посмяла. Спасих ти живота, като те носих на гръб почти четири километра.
— Разбира се, че ще го направя. Кажи каква е вината ми, за да не произнасяш името ми. Чакам отговор. Нямаш си и представа колко дразнещо е това. Ще започна да те наричам 215, ако не престанеш или не ми обясниш защо продължаваш да ме вбесяваш по този начин.
Ръмжене разкъса нощната тишина. Младата жена разбра, че този път бе прекалила. Усети го в момента, когато думите излязоха от устата й, но бе твърде късно да ги върне. Беше прочела някъде, че абсолютно всички от Новите видове мразят да ги наричат със старите им номера. Нямаше желание да го обижда. Просто искаше да го нервира, така както той я дразнеше.
— Съжалявам. Нямах намерение да те обиждам. — Гласът й стана нежен. — Просто искам да разбера, защо не ме наричаш по име.