Слейд

— Недей да плачеш за него, док — изръмжа Слейд. — Знам, че ти е трудно, но първо трябва да оцелеем, после ще скърбим. Вече не можеш да му помогнеш.

Тя се бореше срещу порива си да заплаче, разбираше, че Слейд има право. Ако преследвачите им се докопаха до тях, те и двамата щяха да загинат. Слейд ускори крачка, Триша се вкопчи в него.

Мракът падаше бавно. След време младият мъж забави темпото, но продължи да се движи.

— Как успяваш да виждаш?

Той дишаше тежко.

— Виждам много по-добре от теб в тъмнината. Зрението ми е отлично, но все още не съм намерил подслон.

— Трябва да си починеш.

Той прокле тихо и спря. Ръцете му освободиха коленете й. Триша простена, докато бавно я пускаше на земята. Изправи се, краката й трепереха. Беше толкова тъмно, че едва го виждаше. Подскочи, когато ръката му я докосна.

— Върви в тази посока. Ще те водя. Ще легнем за малко да си починем. Могат да продължат да ни преследват, ако имат фенери, но тъмнината ще ги забави. Вървях по камъните, колкото бе възможно, за да не оставям следи. Не са довели със себе си кучета следотърсачи. Постарах се да вървя, така че вятърът да духа откъм гърбовете ни, по този начин ще им е трудно да ни подушат.

Помогна й да се настани на меката трева. Тя се намести и удари лакътя си в нещо твърдо.

— Те не могат да ни подушат, Слейд. Новите видове имат тази способност, а не хората.

— Постоянно забравям — отвърна той. — Близо до теб има дърво, внимавай да не се удариш.

— Благодаря. Едва виждам в тази тъмнина. — Триша погледна към небето. — Няма дори луна.

— Гората е прекалено гъста, затова не я виждаш, но пък е добре за нас.

— Не трябва ли да се върнем по заобиколен път и да се опитаме да намерим шосето?

— Не. — Слейд се размърда и я докосна. Пръстите му неволно преминаха по гърдата й и той отдръпна ръката си моментално. — Съжалявам. Подай ми чантата.

Младата жена я взе и я подаде в посоката, от която идваше гласът му. Той я пое. Триша чу как ципът се отваря и Слейд постави нещо в ръката й.

— Това е всичко, което имаме. Трябва да пием по малко. Надявам се скоро да намерим вода.

Тя отвори бутилката и пи колкото да навлажни пресъхналото си гърло. После отпи още глътка и му я върна.

— Благодаря. Заповядай.

Ръката му докосна нейната, докато поемаше бутилката. Чу го как преглъща.

— Защо не трябва да излизаме на главния път?

— Сигурно има и други, които ни търсят. Може би обикалят пътищата и се надяват да се покажем. Поне така бих постъпил аз, ако преследвах плячка. Тук сме в по-голяма безопасност. Всички наши автомобили имат проследяващи устройства. Вероятно ще отнеме малко повече време, да ни локализират, тъй като няма сигнал толкова навътре в гората, но поне ще знаят къде да ни търсят. Джъстис е наясно накъде сме тръгнали. Сигурно вече се е досетил, че с нас се е случило нещо. Трябваше да пристигнем на местоназначението преди залез-слънце. Ще стоим тук. Надявам се, че моите хора ще ни намерят първи, преди престъпниците да ни открият.