Да обичаш Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да обичаш Порода». Краткое содержание книги:
За да бъде опазена жива, Хармъни е прикрепена към шериф Ланс Джейкъбс, който се опитва да усмири свирепата й същност, защитавайки нежната жена, която копнее да притежава и която се оказва неговата половинка.
Но на пътя им застава опасен враг, заплашващ да ги раздели завинаги…
Тогава равномерният, твърд ритъм, се засили. Зад нея, дишането на Ланс се накъса и стана още по-тежко, стаята се изпълни с мириса на сила и страст, когато започна да я обладава с резки, енергични движения. Тласкаше се във вътрешността й, като я държеше здраво за собствения й колан. Тогава Хармъни усети как света се разпада около нея.
Тя трепереше. Разтърсваше се. Не можеше да стои стабилно на краката си, не можеше да се бори с урагана, бушуващ вътре в нея. Вълнение. Усещания. Те се сблъскаха и изгориха съзнанието и тялото й, и тя се загуби в него.
Оргазмът, който я връхлетя, я унищожи. Усети как краката й омекват, гърбът й се изви бурно, когато тя се изопна, за да изкрещи от изгарящото разкъсващо удоволствие. То я прониза като яростна светкавица, експлодира в утробата й и разтърси тялото й, когато усети Ланс да се стяга зад нея.
Секунда по-късно, той се наведе над нея, зъбите му се сключиха на рамото й и я ухапаха, както тя бе ухапала него. Първият пулс от сперма започна да изпълва жадната й вагина. Силни, отчаяни струи изгаряща топлина, които се изстреляха към входа на утробата й, заляха я с агонизиращо удоволствие и я запратиха в още един отчаян, ослепителен оргазъм.
Хармъни сега беше само топка от усещания. Трепереше в ръцете на Ланс, извиваше се от спазмите, които я издигнаха по-високо, след това експлодира в нажежена до бяло мъгла от екстаз.
Беше загубена. Смъртта не съществуваше. Имаше го само това. Това ослепително удоволствие и чистото усещане, вълнение и отчаяние, които пронизаха душата й. Далечна част от нея осъзна, че падналите щитове, защитите, на които бе разчитала през целия си живот, се разпадат на прах. И Хармъни, старата и новата, се срина немощно в ръката, която я държеше сигурно, и се отдаде на това, което природата бе планирала от самото начало. На половинката си.
Пета глава
Хармъни не бе в състояние да оправи дори собствените си дрехи. Ланс й помогна да се облече, след това нежно свали белезниците и топката от устата й.
Хармъни избягваше погледа му, държеше главата си наведена, а тялото й още се разтърсваше от тръпки. Това не бе жената, която наричаха Смърт. Жената, която трепереше под докосването му, не бе убиецът, описан в досието, което Брейдън му бе дал.
Ланс я отнесе до дивана в офиса, след това оправи и своите дрехи, отиде до бюрото си и вдигна предавателя. Постави го на ухото си, натисна бутона за вътрешна връзка в офиса и зачака Лени да вдигне.
— Бланшар. — Гласът на другият мъж бе тих, когато отговори на повикването.
— Лени, ще се измъкна през задния вход и си тръгвам към къщи. Ще бъда там, ако изникне нещо важно.
— Разбрано, шерифе. Всичко е доста тихо за сега — отговори Лени. — Но Алонзо отново лае из града, опитвайки се да предизвика проблеми.
Ланс се намръщи. Х.Р. Алонзо беше трън в очите му, откакто Мегън отвори дома си и отстъпи половината къща на Породите, избрани за Националното прилагане на законодателството.
Шестимата мъже и жени прекараха последната година в дома на Мегън, обучаваха се на тактически маневри и военни ситуации от членовете на семейството, които работеха в областта на правоприлагането. А те не бяха малко.
— Дръж го под око и ме уведоми, ако ситуацията започне да нажежава.
Ланс се обърна, когато Хармъни легна на дивана и затвори очи. Лицето й бе измъчено и бледо, изтощение беляза чертите й, когато тя се сви.
— Разбрано, шерифе. Ще се видим на сутринта — провлече Лени. — И не те виня, да се занимавам с онзи пич Уайът щеше да изтощи и мен.
Ланс направи гримаса. Джонас вече бе добре известен в Броукен Бът. И крайно недолюбван.
— Тогава изчезвам. Дръж ме в течение. — Ланс прекъсна връзката, след което въздъхна уморено и сподави прозявката си.
Не беше мигнал снощи, след като Хармъни си тръгна. По дяволите, беше в офиса още преди разсъмване, за да търси информация за нея. Прекоси стаята, коленичи до дивана и нежно отстрани косата, паднала на лицето й.
— Трябва да тръгвам — прошепна Хармъни, очите й се мъчеха да се отворят, докато той я гледаше.
Неговото малко котенце беше извадено от равновесие, потресено. Чифтосването я бе запратило в една реалност, с която тя не бе подготвена да се справи.