Въздигната
- Автор: Хокинг Аманда
- Серия: Trylle Trilogy #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-067-2
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въздигната». Краткое содержание книги:
Залогът никога не е бил толкова висок, защото кралството й не е единственото нещо, което може да изгуби. Влюбена едновременно във Фин и в Локи, тя е поставена и пред избора на кого да отдаде завинаги сърцето си — точно сега, когато краят може би е толкова близо.
Всичко е водило до този момент. Бъдещето на целия й свят е в нейните ръце — ако тя е готова да се бори за него.
— Принцесо, извинявам се… — започна Фин, но след това видя Локи и замлъкна.
— Фин? — възкликнах аз, смаяна.
— Какво правиш тук? — Фин изглеждаше ужасен, сочейки към Локи.
— Пия мимоза. — Локи се облегна назад на стола си. — А ти какво правиш тук?
— Какво прави той тук? — попита Фин, обръщайки се към мен.
— Не му обръщай внимание — махнах аз с ръка. — Какво става?
— Виждаш ли, Фин, трябваше да отговориш на въпроса ми — рече Локи, отпивайки отново от коктейла си.
— Хей, разбрахте ли, че… — каза Дънкан, влитайки в стаята. Очевидно, виждайки вратата отворена, както я беше оставил Фин, той бе решил, че няма никакъв проблем да влезе.
— Изглежда, всеки смята, че може да нахълта тук, когато си пожелае — въздъхнах аз. — Забравяйки, че съм принцеса и че това са моите лични покои.
Когато Дънкан видя странната сцена, той се спря и махна с ръка към Локи.
— Чакайте, защо той е тук? Нали не е прекарал нощта с вас двамата?
— Уенди се намира в доста деликатна ситуация, която ти не би могъл да разбереш — каза му Локи с намигване.
— Защо си тук? — попита Фин и очите му припламнаха.
— Ще ни каже ли някой, за бога, какво става? — попита Тове, губейки търпение.
— Бих го направил, но това е частен разговор — отговори Фин, все така приковал поглед върху Локи, който обаче изглеждаше съвършено невъзмутим.
— Хайде, Фин, между нас няма тайни — ухили се Локи и направи широк жест към Тове и мен.
— Толкова ли е частен, че да се налага да излязат и Тове, и Дънкан? — попитах предпазливо. Не знаех дали поводът за посещението на Фин бях аз и ако беше така, не бях сигурна дали трябва да оставам и миг насаме с него.
— Не — поклати глава Фин. — Става дума за кралството и аз нямам доверие на маркиз Стаад.
— Аз получих убежище, както знаеш. — Локи се наведе напред и в гласа му прозвучаха нотки на раздразнение. — Това означава, че тя ми се доверява. Аз съм приет за член на вашето общество.
— Никой никога няма да те приеме — отговори Фин хладно. — И искрено се съмнявам, че…
— Просто кажи новината! — прекъснах го аз. — Много съм уморена. Имах дълъг уикенд и ако има нещо, което трябва да знам, побързай да ми го съобщиш.
— Извинявам се. — Фин сведе поглед. — Идвам от среща по сигурността с баща ми. Очевидно е имало нападение на витра над Ослина, при това брутално.
— Ослина? — попитах аз. — Аз имам среща с техния първи маркиз утре сутринта.
— Съмнявам се, че това е възможно — каза Фин тихо. — Те са го убили.
— Убили са го? — ахнах аз и чух Тове да изругава приглушено. — Кога се е случило това? Колко други са били убити?
— Не сме още сигурни за броя на загиналите — рече Фин. — Случило се е тази нощ и все още събираме информация. Но на този етап жертвите възлизат на хиляди.
— О, боже мой! — Сложих ръка на устата си, задавена от силен пристъп на гадене.
Хиляди бяха намерили смъртта си, докато аз бях танцувала. Моят народ, който се бях заклела да защитавам. И може би зад всичко това стоеше баща ми. До Ослина имаше десет часа път с кола — разстояние, което можеше да бъде изминато за една нощ. Възможно беше да е избил всички тези хора, провокиран от случилото се на сватбата ми.
Или може би не. Това може да е бил планът му от самото начало. Той сключи мир с Фьоренинг и след това започна да преследва нашите подменени, а сега напада общностите на Трил. Това можеше да е първата му стъпка към тотална война.
Преглътнах емоциите си, защото те само щяха да ми пречат. Нуждаех се от бистър ум, ако исках да помогна на оцелелите в Ослина.
— Трябва да направим нещо — казах сковано.
— Баща ми в момента свиква военен съвет — рече Фин.
— Затова ли не дойде при мен лично? — попитах аз. Бащата на Фин, Томас, беше началник по сигурността и той беше човекът, който обикновено ми докладваше за възникналите проблеми.
— Не. — Фин ме погледна така, сякаш търсеше извинение за него. — Той не искаше да те информира още. Смяташе, че трябва да съберем повече информация, тъй като току-що си се омъжила.
— Но аз въпреки това съм принцеса! — казах, изправяйки се. — И имам определени задължения, които не спират заради някакво си глупаво тържество.
— Точно затова дойдох при теб — рече Фин, но извърна поглед, което ме накара да предположа, че това не е била единствената причина за появата му тази сутрин.
— Затова ли си тук? — попита Дънкан.
— Да — кимна той. — Бях долу, когато чух няколко души от стражата да говорят за нападението над Ослина. Реших, че трябва да знаеш.
— Благодаря ти — казах аз. Държах ръка върху стомаха си в опит да се овладея. Трябваше да бъда хладна и спокойна. — Свикайте веднага военния съвет. Трябва да реагираме колкото може по-бързо.