Въздигната
- Автор: Хокинг Аманда
- Серия: Trylle Trilogy #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-067-2
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въздигната». Краткое содержание книги:
Залогът никога не е бил толкова висок, защото кралството й не е единственото нещо, което може да изгуби. Влюбена едновременно във Фин и в Локи, тя е поставена и пред избора на кого да отдаде завинаги сърцето си — точно сега, когато краят може би е толкова близо.
Всичко е водило до този момент. Бъдещето на целия й свят е в нейните ръце — ако тя е готова да се бори за него.
8
На другата сутрин
Въпреки че носех сватбена рокля, която тежеше поне десет килограма, никога през живота си не съм се чувствала толкова гола.
Стоях пред новото си легло в новата си спалня. Това бяха някогашните покои на Елора, но сега бяха мои и трябваше да ги споделя със съпруга ми. Тове беше до мен и двамата просто гледахме с празен поглед леглото.
След края на приема родителите на Тове, майка ми, Уила, Гарет и още няколко високопоставени гости, в това число и отвратителният канцлер, ни въведоха в стаята. Те всички се смееха и говореха колко вълшебно ще бъде всичко, след което си тръгнаха, заключвайки вратата след себе си.
— През първата брачна нощ, когато се е женел принц или крал, са дърпали завесите на леглото с балдахин — каза Тове. — След това семейството и официалните лица се настанявали наоколо и оставали през цялата нощ, за да видят дали бракът ще бъде консумиран.
— Вероятно е било много смущаващо — отвърнах. — Но защо, за бога, са го правили?
— За да са сигурни, че ще създадат наследник — сви той рамене. — Това е била единствената причина за династичните бракове.
— Може би трябва да сме благодарни, че не постъпват така с нас.
— Мислиш ли, че слушат зад вратата?
— Много се надявам да не го правят.
Продължихме да се взираме в леглото с празен поглед и май нито един от нас не знаеше какво да предприеме. Искаше ми се да почакаме достатъчно дълго, за да сме сигурни, че на всички им е доскучало и са си тръгнали, но иначе нямах никаква представа как щеше да мине тази нощ.
— Тази рокля наистина е тежка — казах накрая.
— Така изглежда. — Тове погледна роклята и диплите на шлейфа ми, който беше закрепен отзад, за да мога да танцувам. — Само шлейфът вероятно тежи пет килограма.
— Най-малко — съгласих се аз. — И затова… бих искала да я махна.
— О, разбира се. — Той направи пауза. — Нямам нищо против… така да се каже.
— Но… ще имам нужда от помощта ти. — Посочих гърба си. — Има около хиляда копчета и закопчалки и не мога да ги стигна.
— Да, разбира се. — Тове тръсна глава. — Трябваше сам да се досетя.
Обърнах се с гръб към него и останах да стоя търпеливо, докато той се бореше с безбройните копчета и клипсове. Изглеждаше нелепо, като се замислех. Тази рокля беше замислена да падне едва ли не сама, а на него му трябваха петнайсет минути, за да се справи с всичко. И през цялото време нито един от нас не каза нищо.
— Готово — рече накрая Тове. — Всичко е разкопчано.
— Благодаря ти. — Задържах роклята с ръка, за да не падне, и се обърнах към него. — Нужно ли е… Трябва ли да си сложа пижама?
— О! — Той потри ръце в панталона си. — Ако искаш.
— А ти ще го направиш ли?
— Аз… да. — Той прехапа бузата си от вътрешната страна и сведе поглед. — Ние не сме длъжни да го правим. Искам да кажа, нали разбираш, да правим секс. Можем, ако искаш. Предполагам. Но не сме длъжни.
— О — казах аз, защото това като че ли беше единственото нещо, което можах да измисля.
— Искаш ли го? — попита Тове, поглеждайки ме.
— Ъъ… всъщност, не — признах аз. — Но можем да опитаме да се целунем.
— Да, няма проблем. — Тове се почеса по тила и обиколи стаята с поглед. — Нека да не прибързваме. Днес е само първата нощ. И имаме на разположение цял живот да измислим как ще спим заедно.
— Да — засмях се аз нервно. — В такъв случай ще си сложа пижама.
— Да, аз също.
Все така придържайки роклята, влязох в будоара, където се сблъсках с неочакван проблем. Тук нямах никакви дрехи. Нямаше ги дори дрехите на Елора. Будоарът беше празен.
— Имаш ли някакви дрехи? — попита Тове от спалнята. — Защото тези шкафове са празни.
— О, по дяволите, обзалагам се, че са го направили нарочно — въздъхнах аз, връщайки се в стаята.
— Не са ни приготвили дрехи, за да… — Той замълча и на лицето му трепна лека усмивка.
— За да нямам с какво да спя.
— Мога да ти услужа с моята фланелка — предложи Тове. Той разкопча горните копчета на ризата си и я изхлузи през главата. Отдолу носеше обикновена бяла фланелка. — Искаш ли?
— Да, благодаря ти — отвърнах аз.
Тове свали фланелката си и ми я подаде. Аз се обърнах, така че да бъда с гръб към него, и я облякох. Сетне пуснах роклята си да падне и усещането да бъда без нея беше прекрасно. Чувствах се лека като перце.
Когато погледнах към Тове, видях, че е събул панталона си и вече беше само по боксерки. Отидох откъм моята страна на леглото и седнах на края му. Махнах бижутата, които носех, с изключение на сватбения ми пръстен с голям диамант.