Звездно дете
- Автор: Хопкинс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Звездно дете». Краткое содержание книги:
— Напредвам — излъгах. Не исках да й развалям настроението, като й разкажа какъв безнадежден случай съм в пързалянето.
За щастие тя беше прекалено погълната от приготовленията за вечерята.
— Бенджи каза, че е получил отговор от всички, с изключение на…
— Херми — довърших вместо нея.
— Да — кимна. — Марс и Плутон също не могат да дойдат. Марио води курс по самоотбрана, от който не може да се измъкне, а Пи Джей, Плутон, ще прави основен ремонт на къщата си. Но не унивай, скъпа! Не всяко момиче има шанса да посрещне в дома си такива гости, макар и някои от тях да липсват.
Малко се вкиснах, задето бяха успели да дойдат при родителите ми, докато мен ме няма, а не можеха да разместят графиците си, за да присъстват на специалната вечеря. Но бях твърдо решила, че нищо няма да е в състояние да развали моята вечер.
— Знам. Няма да се разстройвам заради това. Мисля, че ще е много забавно, дори да не сме в пълен състав.
— Така и трябва — усмихна се мама.
В съседната стая Ясмин говореше по телефона с някаква приятелка.
— Трябва да се махна оттук довечера — оплака се тя. Въобще не се постара да снижи гласа си, когато влязох. — Шантавите ми роднини устройват вечеря за още по-шантавите си приятели.
Чудесно! — възкликнах наум. — Напълно ме устройва. И без друго не исках да се навърта наоколо със способността си да разваля удоволствието на хората. Отидох и затраках по клавиатурата на компютъра си, докато приключи разговорът. Въведох списъка с гостите, след което заградих имената им в рамки за прегледност. Усетих, че Ясмин е застанала зад гърба ми и ме наблюдава.
— Какво правиш? — попита след секунди.
— Пиша имена — обясних и дръпнах страницата надолу, за да не й позволя да види прекалено много от написаното. Не ми се щеше да й замирише на купон.
Тя разглеждаше екрана.
— Нептун. Венера. Юпитер… — прочете. — Да не устройвате маскен бал?
— Нещо такова — отвърнах. Не исках да й обяснявам какви са гостите, в случай че почне да задава въпроси и научи за безследно изчезналия ми покровител. Щеше да ме спука от подигравки.
— Вашите са пълни откачалки — заяви.
Усмихнах й се в отговор. Идваше ми да й кажа нещо за нейните, но стиснах зъби и замълчах.
— Да, предполагам. Ти къде отиваш?
— Ще спя при приятелка. И Пат ще дойде.
Урааа — казах си. — Цялата стая ще е на мое разположение за една вечер, а може и Неса да благоволи да ми обърне малко внимание.
— О, ами добре. Приятно изкарване — пожелах й аз.
След десет минути навън изсвири клаксон на автомобил и двете с Пат излязоха. По-добре не можеше и да стане. Съсредоточих се в компютъра си и почнах да разглеждам в мрежата снимки на различните планети. Идеята ми беше да разпечатам малки картички, които да поставя на местата им за сядане. Като приключих с писането на имената, разпечатах и последния си списък със задачи за деня:
Да си приготвя дрехите.
Да се изкъпя и преоблека.
Да проверя дали храната е пристигнала.
Да подредя масата.
Да разположа картичките за местата според хороскопа си.
Да запаля свещи за атмосфера.
Да подготвя подходящи компактдискове.
Да включа телефонния секретар, за да не ни прекъсват.
Макар че планетите нямаше да са в пълен състав, поне останалата част от плана вървеше прекрасно. Вечерта обещаваше да е изключителна. Нямах търпение да започне.
Девета глава
Звездна вечеря
В седем часа звънецът звънна и слязох да отворя. Беше Рейчъл — точно навреме. Изглеждаше прекрасно — носеше пепеляворозова блуза, съчетана със светлорозова пола. Специално за случая към тоалета си бе добавила и сребърни обеци с форма на звезди.
— Идеална комбинация — отбелязах.
— И ти изглеждаш страхотно, Звездно момиче.
Завъртях се кокетно. Бях облякла най-хубавата си рокля, която си купих миналата година за сватбата на леля Франсел. Беше червена, с една презрамка през врата, а материята беше изпъстрена с миниатюрни сребристи звезди. Освен това носех и медальона, който ми бе подарил Херми.
— Е, да се захващаме за работа — предложи Рейчъл. — Къде ще сме ние?
— Тук. — Заведох я в трапезарията.
— Юпитеровата стая, нали? — попита тя. — Все още забравям коя стая на кого е посветена. Вероятно ще ми трябва списък за подсещане.