Звездно дете
- Автор: Хопкинс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Звездно дете». Краткое содержание книги:
Рейчъл все още изглеждаше обезпокоена.
— Не знам, Тиби. Просто ми се струва, че у вас се чувстват като у дома си. И как да ги вини човек — сигурно това е техният дом мечта.
— Може би, но със сигурност имат някакви задължения като планети.
— Да, но дори хората-планети заслужават малко отпуска, не мислиш ли? И вероятно си е тяхна работа как избират да си починат. Имам предвид, че не можеш да контролираш планетите, нали?
— Няма да се опитвам да ги контролирам!
— Сама знаеш каква си понякога.
— Какво искаш да кажеш? Каква съм?
— Ами от време на време обичаш… да командваш парада.
— Аз? Да командвам? Друг път. Рейчъл, стани!
Тя моментално се изправи.
— Това беше шега, Рейчъл.
— О, ясно. Но ти наистина искаш нещата да стават на твоето.
— Искам нещата да стават както трябва, това е. Например вкъщи — ако не кажа на всеки какво да прави, вероятно никога няма да се храним или да имаме чисти дрехи. А мама и татко са доволни, когато подреждам гардероба им по цветове. Така много лесно намират каквото търсят. Трябва да пробваш и ти. Всички тъмни дрехи — заедно, всичко бяло — на едно място, всички хавайски ризи на татко — в отделен куп. И изглежда по-добре. Аз движа домакинството — това не е контролиране. Нарича се организация. Просто искам всичко да се прави както трябва през специалния ми месец.
Рейчъл сви рамене.
— Твоя работа. Какво смяташ да правиш?
— Ще вечеряме и после с всички тях заедно се надявам да съставим някакъв план…
— И може би някакви списъци — добави Рейчъл.
Имах чувството, че малко ми се присмива. Прави го, когато смята, че навлизам във фазата „ще превзема целия свят“.
— Да, списъци. Смятам да синхронизирам датите в календара този месец с тези, които изпъкват като важни в рождената ми карта. Искам да се уверя, че ако някой човек-планета има да изпълнява някаква роля в живота ми, то той няма да ме забрави или пренебрегне. Като например Сатурн — въпреки силното му присъствие в хороскопа ми, миналата вечер, когато беше у нас, почти не ми обърна внимание. Беше забил нос в една от татковите книги. Освен това подозирам, че не е останал много доволен, като е разбрал, че Сатурновата стая е превърната в склад — но поне не се разплака като бебе, както направи Селена, когато узна, че Пат я е пребоядисала.
Рейчъл се разсмя.
— Горките хора-планети. Изглежда, им предстои сурово хокане.
— В никакъв случай. Само… леко напомняне.
Тя стисна ръката ми.
— Само те занасям, Тиби. Обаче за едно си права. Някои хора наистина имат нужда от организация и само ти можеш да им я създадеш! Затова кажи какво ще приготвиш за вечеря?
— Храната е лесната част. Леля Никия ще се погрижи за нея, както обикновено.
— Супер! — възкликна Рейчъл. — Какво друго си намислила?
— Ще ги настаня да седнат по същия начин, както са разположени в картата ми.
— Какво имаш предвид? Знаеш, че не разбирам много от астрология.
— В рождената карта, в зависимост от разположението им по време на раждането, планетите се намират под различни ъгли една спрямо друга. Например може да са: в съвпад — това означава, че са на осем градуса орбис една от друга; в секстил — когато са на шестдесет градуса една от друга; в квадратура — значи на деветдесет градуса; в тригон — на сто и двадесет градуса; или в опозиция — което означава на сто и осемдесет градуса една от друга.
Рейчъл вдигна ръка и заговори като робот:
— Системата претоварена. Опасност от мозъчен взрив. Искаш да кажеш, че астрологията не е проста работа, нали? Поне за мен. Все едно ми заговори на гръцки, като започна да обясняваш за тригони, секстили и други подобни.
— Нещо такова — засмях се. — Не си го слагай на сърце, Рейч. Това просто означава, че ще ги разположа в правилния ред.
— Може ли и аз да дойда? Ще ти помогна с организацията, стига да ми даваш указанията на чист английски, а не на астрожаргон.