Нощно шоу

Стив погледна към екрана, филмът започна.

Някаква жена се къпеше. Сапунисваше тялото си и си тананикаше. По гърба и краката й се стичаше вода. Обърна се с лице. Стив се вгледа в малките й стегнати гърди, в зърната им, в тъмния триъгълник в слабините й. Усети лека възбуда, която обаче не можеше да се сравни с желанието, обляло го при вида на деколтето на Хедър.

Жената се обърна с гръб. Завъртя крановете. Дръпна найлоновата завеса. Хедър подскочи, когато страшната музика гръмна в салона и нечии ръце в кожени ръкавици забиха островръх ръжен в корема на жената. Той разцепи кожата й и потъна в плътта й чак до дръжката. Музиката пронизваше ушите им, а жената се гърчеше, прикована с гръб към плочките. Ръцете в ръкавици завъртяха, ръжена. От устата й бликна кръв. После убиецът бавно измъкна ръжена, който доразкъса кожата около раната и повлече със себе си кървави, лепкави черва.

Хедър извърна лице. Очите й бяха плътно стиснати. Отвори едно око и попита Стив:

— Свърши ли?

— Още малко.

— Божичко!

— Всичко е наред, свърши.

Тя се обърна напред, потъна дълбоко седалката и въздъхна.

Мъжът от предния ред се обърна и се ухили. Беше със слабо бледо лице, с дълбоко хлътнали очи, които едва се виждаха.

— Страхотни ефекти, а?

— А-ха — промърмори Стив.

Хедър кимна. Изправи гръб в седалката и се отдръпна от непознатия.

— Знаете ли кой ги прави? Даниъл Ларсон.

— Жена? — попита Стив.

— Кралицата на ужаса. Аз работя с нея.

— Наистина ли.

— Прекрасна жена. А и много красива.

— Страшно интересно.

— Ако това тук ви харесва, трябва да видите следващия ни филм. Ще се напикаете от страх.

Стив кимна. Пое дълбоко дъх, когато младежът най-после се обърна напред. Хедър също се отпусна. Погледна Стив, направи смешна гримаса и склони глава на рамото му. Остана в тази поза и докато пиеше пепси, хапваше пуканки и гледаше филма. От време на време косата й гъделичкаше бузата на Стив.

На екрана пет млади жени бяха на погребение на някаква своя приятелка.

— Ще ви се случи случка — каза Хедър.

— На всички без една.

Говоренето й отпускаше нервите му.

— Да. На бас, че е блондинката с луничките.

— А-ха — каза той и избърса мазната си ръка в салфетката. Стомахът му се сви.

— Имаш ли нещо против, ако…? — смотолеви той и я прегърна през раменете.

Хедър гледаше екрана, сякаш нищо не се е случило. Той леко стисна рамото й. След това дълго не посмя да помръдне. Беше направил сериозна крачка напред и трябваше да мине време, за да я осмисли.

— О-хо! — възкликна Хедър.

Едната от петте жени, слаба брюнетка, беше в спряла кола с приятеля си.