Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
В съгласие с възприетата стратегия, той скрива атлетическото си тяло в един от онези торбести костюми, с трудно определим цвят, които са така характерни за сивото чиновничество на Кремъл. Прошарените му коси стърчат над яката на евтина риза, сякаш за да покажат, че не е в състояние да си позволи дори едно свястно подстригване. Стъклата на очилата му са в телени рамки, за да придадат на изражението му професорски вид. Но всяка дегизировка си има граници. Той може да скрие белега, но никаква сила на земята не е в състояние да прикрие живия интелект, който блика в погледа, нито изваяните черти на лицето, които говорят за неудържима решителност.
Обадил се бе млад мъж, на име Алексей, лично подбран от Петров за негов агент.
— На юг има раздвижване — съобщава той, без да крие вълнението си.
В очакване да научи още лоши новини за събитията в Грузия, Петров казва:
— Карай нататък!
— Един американски кораб е нарушил днес руските териториални води в Черно море.
— Що за кораб? — пита Петров, с едва скрито раздразнение. Съзнанието му е заето от далеч по-съществени проблеми.
— Изследователски съд на НАМПД.
— НАМПД? — Петров стиска здраво слушалката. — Продължавай! — добавя той, като се старае да сдържа гласа си.
— Нашите служби го определят като „Арго“. Проверих за разрешителни — корабът има право да оперира само в международни води. Прихванати са няколко съобщения, разменени между кораба и самолет. Пилотът изразил намерение да влезе в руското въздушно пространство.
— А сторил ли го е?
— Не знаем. Радарите не са засекли каквото и да било.
— Е, все пак не става дума за въоръжено нападение, нали, Алексей? Не си струва да повдигаме въпроса пред Държавния департамент на САЩ?
— Не в този случай. Самолетът дал координатите си, така че успяхме да определим курса му. Летял е към Отдел три — тридесет и едно, когато пилотът внезапно извикал кораба при себе си.
Петров псува безгласно.
— Сигурен ли си в координатите?
— Напълно.
— Къде се намира съдът в настоящия момент?
— Бреговата охрана е изпратила хеликоптер. „Арго“ е напуснал териториалните ни води, с курс към Истанбул. Продължаваме да следим радиообмена му.
— А самолета?
— От него — ни вест, ни кост.
— Но предполагам, че е направен подробен оглед в района на евентуалното приземяване?
— Да. Имало няколко декара изгоряла трева, както и следи от множество хора и коне.
Коне. Петров има усещането, че някой гази върху собствения му гроб.
— Искам да се проследи кораба и ако влезе в пристанище, да се постави под двадесет и четири часово наблюдение. Незабавно да бъда осведомяван за всяка промяна в обстановката.
— Ще бъде изпълнено. Това ли е всичко?
— Изпратете ми напечатан текста на радиообмена между кораба и самолета.
— Веднага.
Петров хвали агента за качеството на неговата работа и оставя слушалката. След малко факсът забръмчава от другата му страна и изплюва няколко листа. Петров проучва разговорите между капитана на „Арго“ и пилота на самолета. Пръстите му застиват още при първата реплика:
— Остин вика „Арго“.
Остин. Не може да бъде!
Петров вдишва дълбоко, за да успокои нервите си. Остин е често срещано име в Америка, а НАМПД е огромна организация. Мъчи се да се убеди, че става дума за най-обикновено съвпадение, но когато прочита всичко, устните му се свиват в тънка усмивка. Няма как да се сбърка присмехулния стил на пилота. Непочтителната забележка относно директора на Агенцията е още едно потвърждение. Самият Кърт Остин.
Петров бърка в прашно чекмедже и вади дебела папка с надпис: „НАМПД — Кърт Остин“. Вехтите страници на досието му казват неща, които знае наизуст. Остин е родом от Сиатъл, а баща му притежава просперираща фирма за морско спасяване. Цялостната му личност е формирана от досега с морето. Стъпва на яхта почти заедно с прохождането си, а с течение на годините, развива вкус към бързоходни лодки, макар напоследък да се разтушава и с гребане по река Потомак. Живее в собственоръчно преустроен хангар за лодки, в крайбрежната част на Вашингтон, на малко повече от километър от сградата на ЦРУ в Ленгли. Занимава се с философия, събира пистолети за дуел, увлича се от съвременен джаз…