Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
А сега се питах какво ли би казала мама, ако знаеше, че само след няколко дена в Барва Сагар ще пристигне още по-голяма процесия чак от кралския град Джанси, при това с единствената цел да прецени дали аз притежавам необходимите умения да стана десетият член на великия отряд Дурга дал на нашата рани.
За всеки друг би било крайно притеснително да знае, че независимо дали издържи изпита или не, за това ще разбере не само цялото село, но и всички села наоколо. Почти веднага след обявяването на резултата. Аз обаче бях твърде заета да тренирам, за да си позволя да се поддам на нервите си. Не знаех какво ще правя, ако се проваля. Но знаех, че ако взема изпита, още на следващата сутрин ще трябва да потегля към новия си дом в двореца Джанси заедно с девана на кралицата — нейния главен министър.
През следващите два дена, когато не тренирах с Шиваджи, подготвях оръжията си — лъсках камата на баща ми до блясък, поправях и пристягах тетивата на лъка си. От всички жени, стремящи се към този пост, аз сигурно щях да притежавам най-старите оръжия, но за мен по-важното бе да демонстрирам уменията си за боравене с тях. Бях сигурна, че ако нервите ми не ми погодят някакъв номер, за нищо на света няма да се проваля в тази част от изпита.
По едно време, докато баба ми ме гледаше как изстрелвам стрела след стрела по мишената, поставена от Шиваджи под короната на нашето дърво, я чух да казва на Авани:
— Е и какво от това, че можела да изстрелва стрели? А кой ще я обучи да бъде забавна и чаровна?
Знаех, че не трябва да обръщам внимание на нито една дума на баба. Нейната мечта беше да се проваля, затова полагаше усилия да засее у мен бурена на съмненията. И въпреки това на следващата сутрин, докато оранжевото зарево пълзеше към двора ни, аз попитах Шиваджи дали баба ми е била права, че трябва да бъда и чаровна.
— Вярно е. Жените от охраната на кралицата не се избират само заради уменията им — каза той, докато седеше с кръстосани крака под нашето дърво редом до баща ми. — Дургавасите се избират и заради способността им да правят компания на кралицата и да я забавляват. Това означава, че трябва да бъдат също така красиви и умни.
През последните осем години бях тренирала почти всеки ден. Отдавна бях станала по-добра от Шиваджи с лъка и стрелите. Ала никой досега не ми беше казвал нищо за това, че освен добър боец, трябва да бъда красива и умна.
— И как се очаква от мен да покажа подобни способности?
— Няма нужда да показваш нищо, Сита. Ти отдавна си всички тези неща!
Погледнах към татко, който като че ли разбра какво ми казва Шиваджи, защото се усмихна.
— Мисля, че днес трябва да поработим върху моята чаровност! — отсякох.
Шиваджи се разсмя с глас и когато се успокои, отбеляза:
— Чаровността е нещо, което жената усвоява в мига, в който осъзнае колко е красива! Очевидно не достатъчно хора са ти казвали колко красива си всъщност, Сита!
Попипах смутено косата си.
— Не само там, но и там! — посочи Шиваджи лицето ми. — Както и тук! — постави ръка върху сърцето си. — Чаровна си, защото си образована и честна. Подобни качества като твоите могат да се окажат свеж полъх за живота в двореца. И тъй като си имаш всичко, което ти трябва, нека днес поработим върху онова, което ще кажеш, когато пристигне деванът.
И така през следващите три дена баща ми и нашият съсед посветиха обичайното ни време за тренировки на моята подготовка за предстоящия ми разговор с девана. Репетирахме отговорите на въпросите, които би могъл да ми зададе главният министър, сред които имаше и съвсем изненадващи от рода на: „Коя е любимата ти храна?“.
В последния ден преди пристигането на процесията Шиваджи каза:
— В това кралство има стотици момичета, които също като теб са се подготвяли години наред за посещението на девана. И за почти всеки пост в двореца се очаква да бъдат дадени подкупи.
Когато чух това, сърцето ми се изпълни с униние.
— Но досега никой и по никакъв начин не е успял да си пробие път до Дурга дал с подкупи! — продължи ухилен Шиваджи. — Последната дума е на главния министър — когато прецени, че е намерил подходящото момиче, автоматично слага край на търсенето и на изпита!
Замълчах. Ами ако са намерили подходящото момиче днес, преди да съм имала възможността да се докажа пред девана?