Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Отец Ярви преглътна бавно, протегна сакатата си ръка и побутна внимателно с пръст капака нагоре. Каквото и да имаше там, от него струеше бледа светлина. Тя очерта острите скули и брадичка на пастора, когато устата му зяпна. Проблесна в ококорените от изненада очи на кралица Лейтлин, за която допреди това Бранд бе убеден, че няма нещо на този свят, което да я изненада.
— Богове — прошепна кралицата. — Взела си го.
Възрастната жена се поклони превзето и единият край на наметалото ѝ вдигна облак прахоляк от пода на склада.
— Изпълнявам каквото съм обещала, моя най-златна кралице.
— И все още работи?
— Да го пусна ли да се върти?
— Не — отсече отец Ярви. — Ще го накараш да се върти едва при императрицата на Юга.
— В такъв случай остава единствено въпросът с…
Без да откъсва очи от кутията, кралицата ѝ подаде сгънато парче хартия:
— Дълговете ти са изплатени.
— Точно въпросът, който имах предвид. — Чернокожата жена пое внимателно с два пръста парчето хартия и го погледна смръщено. — Наричат мен вещица, но на това казвам аз истинска магия, да втъчеш толкова много злато в едно парченце хартия.
— Времената се менят — промърмори отец Ярви, затвори рязко кутията и светлината угасна. Едва сега Бранд осъзна, че през цялото време беше затаил дъх и бавно го издиша. — Събери ми екипаж, Рълф, знаеш какъв.
— Корави мъже, нека позная — отвърна възрастният воин.
— Както гребци, така и бойци. От най-изпадналите и отчаяни. Мъже, на които да не им прималява при вида или мисълта за кръв. Пътят е дълъг, а залогът никога не е бил по-голям. Искам мъже, които нямат какво да губят.
— Точно моят тип мъже! — Чернокожата жена се плесна по бедрото. — Пиши ме в групата! — Тя мина покрай трикраките столчета и тръгна към Бранд и докато вървеше, наметалото ѝ се разтвори леко и той видя под него да проблясва стомана. — Да те почерпя едно питие, младежо?
— Мисля, че момчето вече е изпило достатъчно. — Сивите очи на кралицата бяха приковани в Бранд, тези на четиримата ѝ роби също и той преглътна тежко и установи, че устата му беше пресъхнала. — Първият ми съпруг ме дари с двама синове, за което ще съм му вечно признателна, но той пиеше много. Пиенето прави лошия мъж по-лош. Добрия съсипва напълно.
— Аз… реших да спра, кралице моя — смотолеви Бранд. В този момент вече знаеше, че няма връщане назад. Нито към чашата ейл, нито към просията, нито към носенето на товари на пристанището.
Чернокожата жена изду бузи, изпуфтя негодуващо и тръгна към вратата:
— Младежите в днешно време? Никаква амбиция.
Лейтлин се направи, че не я чу:
— Нещо в това как се биеш ми напомни за стар приятел.
— Благодаря…
— Недей. Наложи се да го убия. — Кралицата се отдалечи и робите ѝ я последваха.
— Така, — Рълф подхвана Бранд подмишница. — Мен ме чака екипаж за събиране, а теб те чака канавката. Сигурно много си ѝ липсвал…
— Тя ще се оправи и без мен. — Рълф беше силен, но Бранд не помръдна от място. Спомни си какво е усещането да се биеш и какво е усещането да побеждаваш. В момента беше по-убеден в това негово правене на добро както никога преди. — Имаш късмет, старче. Търси един по-малко за екипажа си.
— Ха — прихна Рълф. — Това да не ти е двудневна разходка, момче, или пък поход до Островите. Потегляме нагоре по „Божествена река“, ще носим на ръце кораба през Прохода, после продължаваме надолу по цялото протежение на „Непристъпна река“, че и по-далече. Отиваме да говорим с принца на Калийв. Ще искаме аудиенция при императрицата на Юга даже, в Първия сред градовете! Всякакви опасности дебнат по този път, дори и ако не си тръгнал да търсиш съюзници срещу най-могъщия човек на света. Ще минат месеци, докато се върнем. Ако се върнем.
Бранд преглътна. Опасности, да, но и възможности. Мъжете се връщаха, обсипани със слава, от плаване по „Божествена“. Нещо повече, мъжете се връщаха богати от плаване по „Божествена“.
— Трябват ли ти гребци? — попита той. — Аз мога да тегля гребло. Имаш ли нужда от мъкнене на товари? Аз мога да нося колкото трябва. Трябват ли ти бойци? — Бранд кимна към Трън, която тъкмо се беше надигнала на крака и разтриваше с болезнена гримаса на лицето посинените си ребра. — Мога да се бия. Трябват ти мъже, които нямат какво да губят, нали? Тук стои един.
Рълф понечи да отговори, но отец Ярви го изпревари: